Определение № 2457 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2026 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба с вх. № 22494/ 11.12.2025 г. на М. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 597/ 09.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 1392/ 2013 г. на Шуменски районен съд, с което на основание чл.127 ал.1 СК съдът утвърдил постигнато споразумение между М. М. М. и М. А. И. за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето М. М. М. на бащата М. М. М., определяне на режим на лични отношение на детето с майката М. А. И. и осъждане на М. А. И. да заплаща на детето 80 лв месечна издръжка. В молбата е направено искане за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20259310400959 на ЧСИ рег.№ *, образувано за принудително събиране на вземането за издръжка. Съдът намира молбата за недопустима. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2014/ 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.4, не подлежат на отмяна по реда на глава ХХІV ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация. В мотивите на решението е разяснено, че решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Разглежданият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо в аспектите на нейното проявление - правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо, поради което решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна. На по-голямо основание не подлежат на отмяна решенията, постановени в производства по безспорна съдебна администрация, каквото се явява решението, с което по реда на чл.127 ал.1 ГПК съдът утвърждава постигнато споразумение между родителите на ненавършило пълнолетие дете. Молбата за отмяна на такова решение е недопустима, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. След като молбата не може да бъде разгледана по същество, неоснователно е искането за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска. По изложените съображения съдът