Определение № 63 от 04.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. М. П. от [населено място], чрез адв. Е. Н., против разпореждане № 167 от 20.11.2017г. постановено по гр.д. № 4837/2016г. на ВКС, III г.о. с което е върната частната й жалба вх. № 6494 от 14.10.2017г., срещу определение № 273/31.08.2017г. по същото дело, като просрочена. Частната жалбоподателка счита, че частната й жалба е подадена своевременно. Излага, че не е уведомена за определението на съда, въпреки че на съобщението, изпратено на адреса й, е положен подпис и е отразено, че е получено лично. Ответниците не вземат становище по подадената частна жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: С атакуваното разпореждане 167 от 20.11.2017г. постановено по гр.д. № 4837/2016г. на ВКС, III г.о., е върната поради просрочие частната жалба на В. М. П. с вх. № 6494 от 14.10.2017г. срещу определение № 273/31.08.2017г. по същото дело, с което по реда на чл. 307, ал.1 ГПК е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение. За да постанови разпореждането съдията-докладчик е приел, че препис от определението е надлежно връчен на жалбоподателката на 18.09.2017г., а частната жалба е подадена по пощата на 11.10.2017г., което е след изтичането на 25.09.2017г. /присъствен ден/ на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал.1, изр. 1 ГПК за обжалване на определението. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Изводът за просрочие на частната жалба е направен в съответствие с данните по делото. Видно, че страната е уведомена за постановеното определение за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане и за възможността да го обжалва, със съобщение, връчено лично на 18.09.2017г., удостоверено с подпис. Релевираният в частната жалба довод, че не е била надлежно уведомена съгласно разпоредбите на ГПК въпреки, че на съобщението изпратено на адреса й е положен подпис с отразяване, че е получено лично, не е подкрепен с никакви доказателства. Връчителят на съобщението удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването - чл. 44, ал.1, изр. 1 ГПК; получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението - чл. 44, ал.1, изр. 4 ГПК. Съставената от служител на съда с възложени от държавата удостоверителни функции разписка, съставлява официален документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея обстоятелства. Нейната истинност може да се оспорва инцидентно по делото. В случая такова оспорване нито е изрично заявено, нито е доказано. По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.