Определение № 957 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 376/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу определение № 36065/03.11.2025 г. постановено по адм. д. № 7095/2025 г. по описа на Административен съд – София- град (АССГ) в частта, в която са оставени без уважение молбата му да бъде освободен от внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по оспорване на решение №РКС24-ЕВ01-58/3/09.06.2025 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община по ЗДОИ. Частният жалбоподател оспорва определението, с искане за установяване на неговата противозаконност поради допуснато противоречие с повелителни правни норми, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и обявяване на неговата нищожност, евентуално цялостната му отмяна. Конкретни доводи няма. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за допустима, но неоснователна. Определението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. За да постанови определение в посочения смисъл, съдът е обсъдил представената от Н. В. декларация за материално и гражданско състояние и приложените медицински документи и приема, че жалбоподателят не получава месечни доходи, не притежава влогове, разполага с недвижимо имущество с наложена възбрана върху двете жилища. Предвид символичният размер на дължимата държавна такса и заведените от него пред първоинстанционния съд над 140 броя дела с идентичен предмет (ЗДОИ), съдът приема, че жалбоподателят може да заплати държавна такса в размер на 10 лв. Относно предоставянето на правна помощ съдът се е позовал на разпоредбата на чл.24а, ал.1, т.3 от Закона за правната помощ (ЗПП), като приема, че в настоящия случай е налице злоупотреба с права, тъй като липсва основателно намерение от страна на В. за търсене на защита на законните му права и интереси. Така постановеното определение е правилно, но следва да бъдат взети мотивите на настоящата съдебна инстанция: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за освобождаване на Н. В. от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на подадена от него жалба срещу решение №РКС24-ЕВ01-58/3/09.06.2025 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община, както и да му бъде предоставена безплатна правна помощ във връзка с образуваното по тази жалба съдебно производство. Определението е обосновано и мотивирано с представените писмени доказателства. Видно от посочената декларация, В. притежава жилище с площ от 107 кв. м. в гр. София, вила с площ от 87 кв. м. и земеделска земя от 14 дка., което безспорно не води до извод за материални затруднения. Няма данни жалбоподателят да има трайно разстройство на здравето и да страда от заболяване, което да му пречи да упражнява труд и да получава за него възнаграждение. Това обстоятелство, както и високият брой заведени пред АССГ дела налагат извод, че същият сам се поставя в затруднение да заплаща държавни такси по многобройните дела, което не е основание за освобождаване на публично задължение по настоящото дело. Правилно е определението на АССГ и в частта, с която е отказано предоставянето на правна помощ на Н. В. за разглеждане на жалбата му срещу решение №РКС24-ЕВ01-58/3/09.06.2025 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община. Първоинстанционният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.24а от ЗПП, но поради правилен краен резултат, не е налице съществено процесуално нарушение, което да накърнява, застрашава или възпрепятства правото на участие и защита в процеса на Н. В.. За да се произнесе по искането с правно основание чл. 21, т. 3 от ЗПП, съдът изследва налице ли са кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП: дали страната разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Липсата на което и да е от двете условия обуславя неоснователност на искането. Не са налице доказателства, че жалбоподателят е в невъзможност да осигури със собствени средства възнаграждение за правна помощ и съдействие. В случая исканата от Н. В. правна помощ не е оправдана и с оглед интересите на правосъдието. Предоставяне на правна помощ в интерес на правосъдието ще е налице когато произнасянето по релевантни за делото правни въпроси, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Настоящият случай не е такъв. В искането до съда за предоставяне на правна помощ, в първоначалната жалба до съда, както и в частната жалба, няма посочени и мотивирани нито един от тези случаи. Задълженията на съда по чл.168, ал.1 и чл.171, ал.5 от АПК гарантират цялостна проверка на оспорения акт и изясняване на фактите по делото. Предвид изложеното, съдът намира оспореното определение за правилно и същото следва да се остави в сила. Неоснователни са бланкетните доводи изложени в частната жалба. На основание чл. 221, ал.2 вр. чл.236 и чл.213а, ал.2 вр. с чл.215, т.4 вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, пето отделение