Определение № 228 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 270/2011 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.2 и ал.4 ГПК. Постъпила е молба от О. И. П. от [населено място] с искане да му бъде възстановена внесената от него, като обезпечение за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение, сума в размер на 4 111 лева. Преди да се произнесе по искането, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С определение № 83 от 05.04.2011 год. по настоящото дело е било спряно изпълнението на обжалваното от О. И. П. въззивно решение № 549 от 23.12.2010 год. по гр.дело № 723/2010 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 586 от 14.07.2010 год. по гр.дело № 2097/2008 год. на Врачанския районен съд в осъдителната му част за прекратяване действията по държане на гараж в имота на И. Е. Е. и за премахване на същия гараж. С вносна бележка от 31.03.2011 год., издадена от О.-клон В. молителят е внесъл по сметката на ВКС определената за обезпечение сума 4 111 лева. С определение № 839 от 16.08.2011 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалба вх.№ 666 от 28.01.2011 год., като О. И. П. е осъден да заплати на И. Е. Е. разноски по делото в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Въз основа на запорно съобщение по чл.507 ГПК, с което по изп.дело № 143/2011 год. държавният съдебен изпълнител при Врачанския районен съд е наложил запор върху банковата гаранция, заплатена от длъжника О. И. П. до размера на вземането на взискателя И. Е. Е. – 1 545 лева /вземания по изпълнителни листове по гр.дело № 2097/2008 год. на Врачанския районен съд, адвокатски хонорар, деловодни разноски по изпълнителното производство/, както и 149 лева държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавни такси, събирани от съдилищата, с определение № 8 от 06.01.2012 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е постановил сумата 1 694 лева, представляваща част от внесеното обезпечение да се преведе по посочената в запорното съобщение от 28.12.2011 год. сметка на Държавния съдебен изпълнител при Врачанския районен съд. От справката от 14.06.2012 год., изготвена от гл.специалист-счетоводител при ВКС е видно, че сумата 2 411 лева е постъпила по сметката на съда за обезпечения на 01.04.2011 год., а на 09.01.2012 год. по сметка на Държавния съдебен изпълнител при Врачанския районен съд е била преведена сумата 1 694 лева и към 14.06.2012 год. по сметката на ВКС е останала сумата 2 417/две хиляди четиристотин и седемнадесет/лева. С молбата от 15.05.2012 год. молителят е посочил номер на банкова сметка, по която да бъде преведена внесената от него като обезпечение сума, а именно: ТБ О. АД: IBAN [банкова сметка], съгласно писмото на същата банка до титуляра. Налице са предпоставките за освобождаване на сумата 2 417 лева, остатък от внесеното обезпечение от 4 111 лева, тъй като в двуседмичния срок от влизане на въззивното решение в сила ищецът не е предявил иск за обезщетение за забавяне на изпълнението /чл.282, ал.4 ГПК/. С изтичане на срока по тази разпоредба основанието за задържане на сумата 2 417 лева е отпаднало. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.