Определение № 179 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2312/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. В. Н. и М. И. Н. от [населено място], Плевенска област, срещу определение № 566 от 11.06.2020 г., по в. гр. д. № 1183/2019 г. на Плевенския окръжен съд, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно, поради което искат неговата отмяна. Ответникът по жалбата Т. В. Я. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на IІ г.о., преценявайки данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивният съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК определение № 179 от 07.02.2020 г. по същото дело, с което въззивното производство е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 1 ГПК, като е осъдил на основание чл.78, ал.4 ГПК жалбоподателите В. В. Н. и М. И. Н. да заплатят на Т. В. Я. сумата 600 лв. разноски за въззивната инстанция. За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че подаденият отговор на въззивната жалба от Т. В. Я. съдържа искане за присъждане на заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, което съгласно представения към молбата по чл. 248 ГПК договор за правна зашита и съдействие от 22.07.2019г. възлиза на 750 лв. С оглед на това съдът е приел, че молбата е основателна въпреки липсата на списък по чл. 80 ГПК, но че на молителката следва да се присъди сумата 600 лв. предвид направеното от въззивниците възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът е приел за основателно. Жалбата е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на жалбоподателите, че в случая разноски не е следвало да се присъждат, поради липсата на списък по чл. 80 ГПК, както и че това не е съобразено с крайния резултат на делото, са неоснователни. В т. 8 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, на ВКС е прието, че липсата на списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, в която съдът е пропуснал да се произнесе по направено искане за присъждане на разноски, не е основание да бъде отказано допълване на съдебния акт в частта му за разноските. Съгласно т.9 на тълкувателното решение списъкът за разноски по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимост на молбата за изменение в хипотезата, в която съдът се е произнесъл по искането за разноски, но страната не е доволна от произнасянето и иска изменение на съдебния акт в тази му част. В настоящия случай е налице първата хипотеза и съгласно представения договор за правна помощ, имащ характер на разписка, страната е заплатила в брой за адвокатско възнаграждение сумата 750 лв. С допълненото определение № 179 от 07.02.2020 г. по в. гр. д. № 1183/2019 г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба от В. Н. и М. Н. на основание чл. 264, ал. 1 ГПК. Оттеглянето на жалбата десезира съда от повдигнатия пред него спор, но това процесуално действие на жалбоподателите не ги освобождава от отговорността за разноски съгласно изричната разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, независимо от обстоятелството, че оттеглянето е направено преди разглеждането на делото в открито заседание. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски в производство за разноски, каквото е настоящото, не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,