Определение № 9592 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от И. С. К. срещу Определение №5697 от 24.06.2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело №1268/2025 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. С. К. срещу Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1422834 от 09.06.2025 г. съставен от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. Излага, че е внесъл дължимата държавна такса и в последствие – на 27.06.2025 г. бил уведомен, че делото се прекратява. Спазил е срока за обжалване, като погрешно е депозирал жалбата си в АС – Пловдив вместо в Районен съд (РС) – Пловдив, но административният съд е бил длъжен служебно да я препрати на районния съд. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на АС – Пловдив или РС – Пловдив. Ответникът по частната жалба – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, в срока по чл. 232 АПК, не е изразил становище по жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на И. С. К. срещу АУАН № 1422834 от 09.06.2025 г. съставен от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към ОДМВР – Пловдив и е прекратил производството по делото. За да постанови определението си съдът е изложил, че съгласно чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, като по него впоследствие се издава наказателно постановление (НП), което подлежи на съдебно оспорване. В края на процесния АУАН изрично е посочено че ще бъде издадено НП. Предвид посоченото на съдебно оспорване не подлежи цитирания от К. АУАН № 1422834 от 09.06.2025 г. съставен от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към ОДМВР – Пловдив, а наказателното постановление, което следва да се издаде в едномесечен срок. Определението е правилно. Доводите на частния жалбоподател за неправилност на определението, са неоснователни. Оспореният в първоинстанционното производство АУАН, съставен по реда на чл. 36 и сл. ЗАНН, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. АУАН е документ с правно значение с констатираща, обвинителна и сезираща функция, въз основа на който се образува административнонаказателно производство, като законодателно не е предвиден процесуален ред за самостоятелното му оспорване. Той има констативен характер и не поражда преки правни последици. АУАН е част от процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на К., а верността на отразените в него факти и обстоятелства може да бъде оспорена чрез възражения пред административнонаказващия орган по реда на чл. 44 ЗАНН или в рамките на производството по Глава III, Раздел V ЗАНН, чрез обжалване на евентуално издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление. Съдът законосъобразно прекратил съдебното производство, тъй като при неподлежащ на обжалване акт за него не възниква задължение за препрати жалбата на друг съд. Обжалваното определение е постановено при спазване на реда и формата за неговото издаване и е със съдържание, съответно на закона. Ето защо като валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд