Определение № 4875 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2024 г.

ВКСIII гражданско отделение28.10.2025 г.докладчик Даниела Стоянова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13576 от 18.07.2025 г., подадена от Прокуратурата на Република България, за изменение на решение № 368 от 24.06.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските, чрез намаляване като прекомерни извършените такива в производството пред трите инстанции за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. К. С. В. от АК – Търговище. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С решение № 368 от 24.06.2025 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд отменя въззивно решение № 14 от 13.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 417/2023 г. по описа на Апелативен съд – В., в частта, с която като краен резултат искът на Ц. Н. И. срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) и Министерство на вътрешните работи на Република България (МВР) на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 33 000 лв. до размер от 150 000 лв. със законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и в частта за разноските, с която като краен резултат ПРБ и МВР са осъдени да заплатят на адвокат В. по 2784,80 лв. за осъщественото процесуално представителство на Ц. Н. И. пред първа и въззивна инстанция, вместо което осъжда ПРБ и МВР на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплатят солидарно на Ц. Н. И. допълнително сумата 117 000 лв. /разликата над 33 000 лв., присъдени от първата инстанция до пълния дължим размер 150 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по 215, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 и с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 4 НК, за които е оправдан с влязъл сила на 12.01.2023 г. съдебен акт, и от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като ПРБ и МВР са осъдени да заплатят на адвокат К. С. В. от АК-Търговище адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в общ размер 21 000 лв. с ДДС. Въззивното решение е оставено в сила в частта, с която като краен резултат искът на Ц. Н. И. срещу ПРБ и МВР на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до пълния претендиран размер от 250 000 лв., със законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане. С молба вх. № 13576 от 18.07.2025 г. (по описа на ВКС) ответната страна по касационната жалба Прокуратурата на Република България, е поискала ВКС да измени решението си в частта за разноските, като намали като прекомерни присъдените такива в размер на 21000 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение на адв. В. за трите съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, и определи размер, който да е разумен и пропорционален на оказаната правна помощ. Ответникът по молбата Ц. Н. И. в представен писмен отговор с вх. № 17280 от 24.09.2025 г., подаден лично от него, взема становище за неоснователност на молбата. Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по претенциите за разноски, сторени от страните в производството пред трите инстанции. Предвид изхода на делото е счел, че въззивното решение следва да се отмени и в частта по чл. 38, ал. 2 ЗА, с която ПРБ и МВР са осъдени да заплатят на процесуалния представител на ищеца – адв. В., по 2784,80 лв. за първа и въззивна инстанция. Преценил е, че за оказаните от адв. В. безплатна адвокатска помощ и съдействие на друг юрист, следва да се определи възнаграждение в размер на 5000 лв. за първата инстанция и по 8000 лв. – за другите две, с оглед обема на предоставената защита според фактическата и правна сложност на делото, уважения размер на исковете и пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела към момента на сключените договори за правна помощ. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта за разноските, доколкото поддържаното от ответника по касация – молител, възражение за прекомерност, съдът приема за неоснователно. Както е посочено в решението, чието изменение се иска, предвид различния краен изход на делото, ищецът Ц. Н. И. има право на разноски за трите инстанции. В производството той е представляван от адвокат К. В., която е осъществила процесуалното му представителство пред трите инстанции безплатно. Съдът е определил адвокатско възнаграждение на адвокат В. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 21000 лв. с ДДС общо за трите инстанции, като е съобразил фактическата и правна сложност на производството, обема на извършената от адвоката работа – положените труд, време за проучване на делото и съдебната практика и познания. При преценката на подробно изложените мотиви и даденото разрешение на правните въпроси в касационната жалба и приложеното към нея изложение на основанията, при съобразяване на извършените процесуалноправни действия за защита на ищеца в процеса пред трите съдебни инстанции, с оглед особеностите на случая, при отчитане и на цената на исковата претенция, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на ищеца – касатор и размера на определеното адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи още, че съдът се е съобразил и с решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС (на което молителят се позовава), съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нараредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА, което препраща към Наредбата. По изложените съображения, настоящият състав приема, че така определеното възнаграждение е дължимо в полза на адвокат В., като поддържаното от Прокуратурата на Република България възражение за прекомерност е неоснователно, а молбата за изменение на решението на съда по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

9