Определение № 50054 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3278/2022 г.

Производството по настоящото дело е образувано по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК по частна жалба, подадена от В. З. Т. и приподписана от адвокат Д. П. от АК – [населено място] срещу Определение № 262 от 04.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 270/2022 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив. С Определение № 50003 от 10.02.2023 г. настоящият състав се е произнесъл по същество по посочената частна жалба, като е потвърдил атакуваното Определение № 262 от 04.07.2022 г. на АС – гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. З. Т. против Определение № 604 от 08.03.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 403/2022 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив. Изрично е указано, че актът на ВКС е окончателен. Впоследствие по делото е постъпила частна жалба с вх.№ 502088 от 11.04.2023 г. (с пощ.клеймо 10.04.2023 г.), с която В. З. Т. е обжалвала Определение № 50003 от 10.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 3278/2022 г. на ВКС, ІІ г.о. По съображения, че така подадената частна жалба е процесуално недопустима, с Определение № 50011 от 16.05.2023 г. жалбата е върната, преди да се пристъпи към връчване на препис от нея на противната страна. На страната е указано, че Определение № 50011 подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката. Съобщение за Определение № 50011 от 16.05.2023 г. е изпратено до В. З. Т. чрез адвокат Д. П. от АК – [населено място], като връчването е осъществено на 22.05.2023 г. Съставът на съда, съобразявайки и изрично изложеното от жалбоподателката в нейната Жалба вх.№ В-1381 от 18.07.2023 г., приема, че така извършеното връчване не е поставило началото на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, доколкото представителната власт на адвокат Д. П. от АК – [населено място] е ограничена само до приподписването на частната жалба, подадена от В. З. Т. срещу Определение № 262 от 04.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 270/2022 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив (потвърдено с Определение № 50003 от 10.02.2023 г.). След запознаване с материалите по приложеното гр.д.№ 1601/2018 г. по описа на РС – Пловдив, съставът на съда не намира основание да приеме, че жалбоподателката В. З. Т. е узнала за подлежащото на обжалване Определение № 50011 от 16.05.2023 г. в момент, предхождащ посочения от нея – 10.07.2023 г. Последното мотивира извод, че подадената на 17.07.2023 г. чрез куриерска служба СПИДИ Жалба вх.№ В-1381 от 18.07.2023 г. е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата съдържа изрично изявление, че е насочена срещу Определение № 50011 от 16.05.2023 г., което се обжалва пред друг състав на ВКС. Изразена е готовност за заплащане на държавна такса - при преценка и след нарочно дадени на жалбоподателката указания. Такива следва да й се дадат с настоящото определение, като се определи и срок за изпълнението им. Наред с изложеното съставът на съда констатира, че по делото са изпратени молби, както следва: от Председателя на ВКС - молба вх.№ В-1622 от 05.09.2023 г.; от Председателя на ГК на ВКС - молба вх.№ В-1623 от 05.09.2023 г. Тези молби са адресирани от В. З. Т. до съответните административни ръководители, които са разпоредили докладването им по делото. Молбите не съдържат искания, които да са в компетентност на правораздавателната дейност на съдебния състав по делото. По делото се администрира Жалба вх.№ В-1381 от 18.07.2023 г. (с характер на частна жалба срещу Определение № 50011 от 16.05.2023 г.) и към момента не се дължат от съда извършване на други процесуални действия, поради което двете молби следва да се приложат към делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение