Определение № 298 от 18.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4133/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано по жалба на адв.А. И. Н. САК в процесуалното качество на особен представител на Г. С. А. е поискала да се отмени Определение Nо 7248 от 07.04.2014 год. по гр.д. Nо 11457/2013 година на Софийския градски съд- Бр. възз. състав, с което е оставена без уважения молба по чл. 248 ГПК за присъждане на дължим адвокатски хонорар за защита пред въззивната инстанция като особен представител. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и задължителната съдебна практика – ТР 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС- т.6, основание за отмяната му. Претендира присъждане на дължимия за осъществената защита адвокатски хонорар от 100 / сто / лв. По делото не е постъпил писмен отговор срещу подадената частна жалба. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Определението на Софийския градски съд е обжалваем съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, съдът се е произнесъл по реда и на основание чл. 248 ГПК по отношение претендираните и неприсъдени разноски на особения представител пред въззивната инстанция. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т.6 се прие, че особеният представител на страна в гражданския процес- адвокат, осъществяващ процесуално представителство регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда – чл. 47 ал.6 ГПК, чл. 48 ал.2 ГПК във вр. с чл. 29 ал.3 ГПК, получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, тъй като представителството му по делото е винаги възмездно- чл. 36 ал.1 З.. Когато представляваното лице е ответник по делото, разноските за осъществената процесуална защита от особения представител за сметка на ищеца респ. на съда, когато се касае иск за издръжка- арг. чл. 83 ал.1 т.2 ГПК. Назначеният от съда особен представител на страната има право на възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство и пред въззивната инстанция, независимо от изхода на подадена от него въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането на особения представител – адв. А. Н. САК за присъждане на адвокатско възнаграждение за защитата на представлявания от нея Г. А., като неоснователно с довод, че при обжалване важат общите правила на чл.78 и сл. ГПК, че въззивното производство е образувано по жалба на особения представител и след като жалбата му е отхвърлена, то няма правно основание съдът да определя и изплаща възнаграждение. Изводите на съда са неправилни и незаконосъобразни, тъй като разпоредбите на чл. 78 и сл. ГПК касаят правила за заплащане на разноски по делото, обусловени от изхода на спора в съответната инстанция. Дължимото на особения представител възнаграждение за осъщественото процесуално представителство не съставлява разноски по смисъла на цитираната разпоредба и не може да се обвързва с изхода на делото пред съответната инстанция. Такова възнаграждения е следвало да бъде определено от въззивната инстанция, в която насока адвокатът-особен представител е направил няколко искания в хода.след като не е сторил това, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени, като на основание чл. 278 ал.2 ГПК на адв. А. Н. – САК, назначена с определение на СРС за особен представител на ответника Г. С. А., се определи възнаграждение от 100 лв. / сто лв./ за процесуално представителство през въззивната инстанция, платимо от бюджета на СГС. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия