Определение № 1012 от 22.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 832/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез редовно упълномощения процесуален представител на дружеството, с искане за спиране изпълнението на въззивно Решение № 383 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 619/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 3460 от 28.11.2022 г. по гр. д. № 8380/2021 г. на Софийски градски съд, с което настоящият молител е осъден по предявени искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на В. П. П. сумата от 85 474 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 12.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2021 г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 2 967 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.10.2020 г. до 01.07.2021 г. – датата на исковата молба. Дължимата, съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС, парична гаранция в размер на 88 441 лв., представляваща сбор от присъдената главница и мораторна лихва, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 22.04.2024 г. При така установените обстоятелства молбата за спиране се явява основателна. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 пр.второ ГПК. Касационната жалба с вх. № 10884 от 22.04.2024 г. е подадена в срока по чл.283 ГПК. Същата е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК, обезпечение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,