Определение № 2610 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4767/2022 г.
ВКСIII гражданско отделение19.09.2023 г.докладчик Джулиана Петкова
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1623/13.06.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 4767/22г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, като на редове втори, седми и дванадесети от диспозитива, след „АС“, се чете „Велико Търново“, вместо „Варна“, а в абзац втори от диспозитива, след „плати“, се чете: “на адв. В. Н., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, общо 6083 лева - адвокатско възнаграждение за представителство на С. Б. Б. и Н. М. Н. във въззивното производство.“, вместо „на С. Б. Б. ЕГН [ЕГН] и Н. М. Н. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, по 3041, 50 лева - разноски за въззивното производство“ Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.247 ГПК. Образувано е по молба на ищците С. Б. Б. и Н. М. Н., чрез адв. В. Н., с вх.№ 7385/23.06.2023г. Насрещната страна – ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, не е депозирал отговор. За да се произнесе по искането на молителите, съдът съобрази следното: С постановено по делото определение № 1623/13.06.2023г., касационната инстанция е уважила частично частната жалба на ищците срещу определение по чл. 248 ГПК на въззивния съд, № 357/16.08.2022г. по гр.д.№ 116/22г., като е присъдила адвокатско възнаграждение за представителство на ищците С. Б. Б. и Н. М. Н. във въззивното производство. В диспозитива на определението от 13.06.2023г. касационната инстанция е посочила погрешно въззивния съд, по чиито опис е гр.д.№ 116/22г. – АС Варна, вместо правилното - АС Велико Търново. С диспозитива на определението от 13.06.2023г. адвокатското възнаграждение за представителство на ищците С. Б. Б. и Н. М. Н. пред въззивния съд е присъдено на последните, а не на адв. В. Н., който им е оказал безплатно процесуално представителство по делото по реда на чл. 38, ал.2 ЗА. Налице са техническа грешка, от една страна, и противоречие между мотиви и диспозитив, от друга, които следва да бъдат отстранени по реда на чл. 247 ГПК, поради което съдът