Определение № 665 от 19.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 817/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. от [населено място], [община], област Варна против решение № 1672 от 22.12.2022 г. по в. гр. д. № 1972/2022 г. на Варненски окръжен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Провадийски районен съд решение № 21 от 08.02.2019 г. по т. д. № 67/2018 г., с която по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че А. Д. А. дължи на банката: сумата 9241.96 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от върху тази сума, считано от 15.03.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 4564.89 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 08.05.2012 г. до 08.03.2018 г. и сумата 2777.72 лв. – законна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 11.03.2021 г. Настоящият състав, като взе предвид, че единият от въпросите, с които е обосновано допускането на касационния контрол, а именно – въпросът за началния момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена предсрочна изискуемост, е предмет на висящото тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 07.06.2023 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение