Определение № 1030 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 477/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България„ АД против разпореждане № 243/21.01.2025 г. по в.гр.д № 566/2024 г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната частната касационната жалба на същата страна против въззивното решение по същото дело, в частта му с характер на определение, с която е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 949/12.02.2024г. по гр.д. № 1262/2023 г. на Районен съд – Бургас, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Жалбоподателят, с оглед основанието за връщане – неотстранена нередовност, поради неплатена държавна такса по частната касационна жалба, навежда оплаквания за дадени му противоречиви указания с разпореждане № 2952/02.09.2024г. на въззивния съд, в ситуация на едновременно подадени от него касационна жалба срещу въззивното решение и частна касационна жалба срещу частта му с характер на определение, съответно при едновременна дължимост на две държавни такси за различните производства. Посочва неяснота и на указанието относно правните последици от неизпълнението. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе съдът съобрази следното: След постановяване на въззивното решение по гр.д.№ 566/2024 г. на Бургаски окръжен съд са постъпили две самостоятелни жалби от „Юробанк България“ АД – касационна жалба срещу въззивното решение и частна касационна жалба срещу решението, в частта му с характер на определение, с което е оставена без уважение частната жалба на страната срещу постановеното първоинстанционно определение по реда на чл. 248 ГПК. С разпореждане № 2952/02.09.2024г. по в.гр.д. № 566/2024 г. на Бургаски окръжен съд, е констатирано, че „ не са внесени дължимите държавни такси за двете жалби в размер на 30 лева по сметка на ВКС за допускане на касационното обжалване, съответно на 15 лева по сметка на ВКС“. Диспозитива съдържа указание до жалбоподателя „ да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 30 лева, съответно държавна такса от 15 лева, като във вносната бележка се посочи основанието за внасянето им, вкл. номера на делото и се представи доказателство за внасянето им в указания срок„.Разпореждането завършва с болдван текст, с който жалбоподателят е предупреден, че „при неизпълнение на дадените указания в срок касационната жалба ще бъде върната„. В изпълнение на указанието и в указания от съда срок е постъпил документ за плащане от „Юробанк България„АД, който съдържа като основание „държавна такса по 2 частни жалби по в.гр.д.№ 566/2023 г. на Окръжен съд – Бургас„. Срещу актовете на Окръжен съд Бургас по гр.д.№ 566/2023г. няма подадена и друга частна жалба от „Юробанк България„АД. Не е констатирана от въззивния съд нередовност на плащането и делото е изпратено на Върховен касационен съд. С разпореждане № 76/16.01.2025 г. Председателят на ІІ т.о. на ВКС, като е приел платената сума от 30 лева, въпреки посоченото в документа основание за плащане „ по две частни жалби„, като плащане на държавна такса по касационната жалба срещу въззивното решение, съответно – че е налице нередовност досежно частната касационна жалба, поради неплатени 15 лева държавна такса по същата, е върнал преписката на Бургаски Окръжен съд „за извършване на преценка относно изпълнение на указанията от „Юробанк България„ АД, дадени с разпореждане № 2952/02.09.2024 г. по в.гр.д.№ 566/2024 г…., касаещи представянето на преводно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева „. Окръжен съд Бургас не е счел за необходимо даването на нови указания и възможност за заплащане на държавната такса и с тук атакуваното разпореждане е върнал частната касационна жалба. Жалбоподателят не оспорва редовносттга на връчването на указанията на съда, чрез процесуалния му представител – адв. Д. Е., за отстраняване нередовността на частната касационна жалба, надлежно удостоверено за редовно и от формална страна. Предвид така установеното, частната жалба се явява основателна. Мотивите и диспозитива на разпореждане № 2952/02.09.2024 г. по в.гр.д.№ 566/2024г. на Бургаски окръжен съд, предвид възпроизведените по-горе и болдвани части от същите, действително не са достатъчно прецизни и позволяват противоречиво тълкуване, като разпореждането не съдържа и дължимите указания за последиците от връщане на частната касационна жалба. Видно е, че страната, в указания от съда срок, добросъвестно е предприела отстраняване на нередовността, като от обосноваването на основанието за плащане - на две държавни такси от по 15 лева, е достатъчно ясно, че се касае за неправилно възприети указания / за общ размер на дължимите такси - 30 лева /, а не за неоправдано бездействие за отстраняване на нередовността. Последователна е практиката на касационна инстанция, че при даването на неточни или неясни указания, адресата им не следва да се санкционира за неизпълнение. При преценка за изпълнение на указанията му въззивният съд не е бил обвързан с констатацията на Председателя на ІІ т.о. на ВКС, за основанието на плащането - платена държавна такса по касационната жалба, тъй като е видно, че не кореспондира с посоченото от платеца основание, според което се касае за една изцяло платена / по частната касационна жалба / и една частично платена / по касационната жалба / държавна такса. Съдът би бил обвързан единствено с последиците на тази констатация – като прието от адресата плащане на основание – държавна такса по касационната жалба. Въззивният съд е следвало да отчете очевидното объркване на страната, допустимо при така дадените й указания, и да предостави на жалбоподателя възможност да доплати сума от 15 лева, която да бъде зачетена като плащане на държавна такса по частната касационна жалба. Едва при неизпълнение на това указание е следвало да върне същата. Следователно, разпореждането за връщане на частната касационна жалба, като неправилно, следва да бъде отменено, като делото се върне за указване на жалбоподателя плащане на държавна такса от 15 лева, по частната касационна жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение