Определение № 129 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 252/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на П. Б. П. и Ц. Г. Ц. против определение №615 от 24.11.2015г. по ч.т.д.2608/15г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение. Ответникът по частната жалба- [фирма] –гр. А., Г. е на становище, че подадената от П. П. жалба е процесуално недопустима, с оглед обжалвания правен резултат, а жалбата на Ц. Ц.- неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е потвърдил определение №193/09.06.2015г. по т.д. 220/15г. на ВтАС и е оставил без разглеждане жалбата на Ц. Ц. против същият съдебен акт. За да постанови този резултат, съдът е отчел, че производството пред ВтАС е било образувано по частна жалба П. П., оставена от първостепенния съд без разглеждане, затова, че П. не е обжалвала по реда на чл.462 ГПК разпределението на суми от 23.10.2014г., поради което няма и процесуалната възможност да обжалва постановеното по жалба на длъжника решение по чл.4 63 ГПК, като с решението на окръжният съд не е било променено разпределението на сумите. Това е мотивирало състава на ВКС, І т.о. да потвърди прекратителното определение, предмет на обжалване пред него. Прието е по отношение на жалбата на Ц. Ц., че същият няма правен интерес да обжалва акта с който е оставена без разглеждане жалбата на П., тъй като той не е встъпил по нея. Основателно е възражението на [фирма] за недопустимост на частната жалба на П. Б. П.. Този извод се налага от това, че ВКС е потвърдил определението на ВТАС за прекратяване на производството по нейната жалба, като така е постановил окончателен съдебен акт, поради това, че е разгледал жалбата й по същество и по този начин е изчерпал редът за инстанционен контрол на определението. Частната жалба на Ц. Ц. е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна жалба на настоящите жалбоподатели против определение №193/09.06.2015г. по т.д. 220/15г. на ВтАС, с което е оставена без разглеждане подадената от П. П. против решение №120/2015г. по гр. д.№1158/14 на ВТОС. С това решение, постановено по реда на чл.463 ГПК по жалба на длъжника по изпълнението е оставено в сила постановлението от 23.10.2014г. на ЧСИ С. К.. При тези фактически данни, правилно е приетото от състава на касационния съд за недопустимост на подадената срещу определението за прекратяване на производството по жалбата на П. П., частна жалба от Ц. Ц.. Този извод законосъобразно е мотивиран с липса на правен интерес, тъй като жалбата оставена без разглеждане не изхожда от Ц., нито той се е присъединил към нея. Правно ирелевантен към изводите на ВКС, І т.о. е лаконичния довод на жалбоподателя, свързан с неправилност на постановлението на ЧСИ за разпределение на сумите, тъй като предмет на настояшият процесуален спор е единствено възможността за иницииране на касационен контрол от Ц. Ц.. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на Ц.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение