Решение № 1914 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2020 г.

Решение № 1914 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинска академия (ВМА), действаща чрез пълномощниците юрисконсулт Димитров и главен юрисконсулт Допчева, против решение № 971 от 12.06.2020 г., постановено по административно дело № 89 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отменено по жалба на Е. Иванов Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ рег. № И-10624 от 05.11.2019 г., издадено от Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия - София; 2) изпратена преписката на Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия - София за постановяване на ново заключение при съобразяване на изложените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдена Военномедицинска академия, гр. София, ул. "Св. Георги Софийски" № 3, да заплати на Е. Иванов с ЕГН [ЕГН] и адрес гр. Пловдив, [адрес], сумата от 660 лева, съставляващи държавна такса и разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касация Е. Иванов, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Т. Пантов, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на направените пред ВАС (Върховния административен съд) разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци. Пловдивският административен съд е постановил акта си при правилно установена фактическа обстановка по делото. На 05.04.2019 г. около 16. 30 часа на летище "Чешнегирово" след парашутен скок при приземяване редник Е. Иванов се подхлъзва и пада, при което травмира опашната област. Случилото се е прието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С оспореното пред първоинстанционния съд Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ на основание чл. 4, т. 1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. на министъра на отбраната за военномедицинската експертиза и чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-12 от 12.04.2010 г. на министъра на отбраната за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите е прието от ЦВМК, че в резултат на този инцидент са настъпили промени в здравословното състояние на военнослужещия, проявени като диагноза: [диагноза], които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда (по смисъла на чл. 130 от Наказателния кодекс /НК/), като по този начин не е признато Иванов да е получил твърдяната от него средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. За да уважи сезиралата го жалба Административен съд - Пловдив е приел, че с оглед данните, изводими от медицинската документация, свидетелските показания, заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, и предвид разясненията, дадени в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на Върховния съд, претърпяната от военнослужещия травма му е причинила трайно увреждане на движенията на снагата, поради което се касае за причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, а не лека такава. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение от вещото лице по възложената му съдебно-медицинска експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на повереника на органа на военномедицинска експертиза за липса на пороци при издаването на заключението му. Съдът е разрешил правилно основният спорен между страните въпрос досежно квалифицирането на телесната повреда. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесния акт на ЦВМК към ВМА. Този извод е правилен, а доводите на касатора за противното са неоснователни. За упражняване на правомощието си да определи вида на претърпяната телесна повреда ЦВМК следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, включително настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в Наказателния кодекс критерии, разграничаващи лека или средна телесна повреда. В случая административният орган неправилно е определил характера на настъпилото увреждане като лека телесна повреда. В съдебното производство чрез назначената съдебно-медицинска експертиза, извършена от компетентно по своята специалност вещо лице (старши ординатор в отделение по "Съдебна медицина" в университетска болница, където работи от 40 години), констатациите на административния орган са били опровергани. Заключението на вещото лице, което е извършило личен преглед на пострадалия и се е запознало с медицинската документация по случая, кореспондира и със събраните писмени и гласни доказателства, поради което правилно е било кредитирано от решаващия съдебен състав. То е определило надлежно медико-биологичните признаци на увреждането и е дало категорично, обосновано и компетентно заключение, че счупването на опашната кост (фрактура осис кокцигис) и суспектните данни за счупване на тялото на първи гръден прешлен, поотделно и в съвкупност са причинили на Е. Иванов трайно затрудняване на движенията на снагата за срок, по-голям от един месец (категорична индиция за това е, че лицето е било в отпуск по болест общо 64 дни, като оздравителният период е продължил над 4 месеца). Трайното затрудняване на движението на снагата се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Изводът дали в конкретния случай е налице трайно затрудняване на движението на снагата, е правен извод и той е направен от съда въз основа на всички доказателства по делото, включително и писменото заключение на съдебно-медицинската експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание, за медицински показания, сочещи на ограничена възможност на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност, което отговаря на правните критерии за средна телесна повреда (чл. 129, ал. 2 от НК). Неопасните за живота увреждания на снагата, които затрудняват пострадалия за повече от един месец, представляват "трайни" увреждания и водят до средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, предвид т. 10 от Постановление № 3/1979 г. на Пленума на Върховния съд, в който смисъл е и константната съдебна практика по сходни казуси. Следователно оспореният пред първоинстанционния съд акт на ЦВМК е издаден в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на отмененото с него заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ, не може да бъде кредитирана. С оглед на това Административен съд - Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на направените пред ВАС деловодни разноски, равняващи се на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., се явява основателно и следва да се уважи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,