Определение № 440 от 29.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3949/2016 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 544/10.03.2016 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2460/2015, с което са отхвърлени молби за допълване на решение № 58/12.01.2016 по същото дело в частта за разноските. Недоволни от определението са жалбоподателите К. Н. С., В. Т. С., Н. К. С. и Д. К. С., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че независимо от непредставянето на списък за разноските такива им се дължат. Ответниците по жалбата Х. С. С. и Ц. Н. С. я оспорват, като считат, че разноски се дължат и на тях, а ищците не са представили списък с разноските пред нито една от инстанциите. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е по допълването на решението в частта за разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че страните имат право на разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, но ищците не са ги диференцирали по отделните искове. Частната жалба е подадена в срок и е редовна, но по същество е неоснователна. Страните имат право на разноски, като не е задължително искането за присъждането им да бъде направено в последното заседание по делото, то може да бъде направено още в исковата молба, в отговора на исковата молба, в жалба срещу постановено решение или определение, в отговора на такава жалба или по всяко друго време, като с искането може да се претендират разноски за съответната или за всички предходни инстанции. Не е задължително също страната да посочи разноските си по всеки от предявените искове. Страната, която не е представила списък на разноските, не може да иска изменяване на решението в тази част, но може да иска допълването му, ако съдът не се произнесъл по разноските. Предявени са иск за преустановяване на видеонаблюдението и видеозаснемането върху сграда и съсобствено дворно и искове за обезщетение за всеки от ищците по 3.000 лева неимуществени вреди, от които са уважени първият иск, а останалите са уважени по отношение на ответницата до размера на общо 1.500 лева. При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат. Нито една от страните не е представила списък на направените от нея разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение