Определение № 4687 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по частна жалба на К. Георгиев от гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Г. Георгиев, срещу Определение № 159 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 348/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 441 от 14.11.2023 г. по АНД № 3217/2023 г. на Районен съд (РС) – Стара Загора и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – К. Георгиев, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи и посочва, че от страна на административния съд е следвало да бъде установено, че касационната жалба, подадена от жалбоподателя в негово лично качество е нередовна, поради неуточненост на легитимираното лице да я подаде. Процесуалният представител на страната в тази връзка сочи, че предвид липсата на правни и юридически познания от страна на жалбоподателя, той, като негов процесуален представител, е подал допълнителна молба с уточнение, което е било достатъчно, за да се преодолее нередовността на касационната жалба. Посочва, че предвид негативния резултат за страната от постановеното първоинстанционно решение, от негова страна, като адвокат на К. Георгиев, е подадена касационна жалба в предвидения законов срок, която счита за редовна и допустима. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да допусне касационно обжалване по КАНД № 348/2024 г. на АС – Стара Загора, като върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Стара Загора, не изразява становище. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение Административен съд – Стара Загора е приел, че касационната жалба е подадена извън 14 - дневния преклузивен срок, тъй като решението на административния съд е било връчено лично на К. Георгиев на 15.11.2023 г., а подадената жалба е входирана в регистратурата на съда с вх. рег. № 30337 от 01.12.2023 г., към която дата, срокът за обжалване от страната е бил изтекъл. На адресата е била предоставена възможност да представи доказателства за датата на подаване на жалбата. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на процесуалния представител на страната, изложени в допълнителна молба, че тъй като съобщението за постановеното решение е получено от адвоката на Георгиев около седмица по-късно от получаване на съобщението от К. Георгиев, то следва да се приеме, че е спазен срокът за обжалване. Съдът е посочил, че в настоящия случай е абсолютно ирелевантен фактът, кога и дали решението на първоинстанционния съд е било съобщено на пълномощника на жалбоподателя, тъй като по аргумент от чл. 210, ал. 1 АПК, правото на касационно оспорване на съдебен акт е на страната по делото, тоест пълномощникът/процесуалният представител няма законово регламентирано и признато право на касационна жалба отделно от това на страната, която представлява, за която в конкретния случай срокът на обжалване е изтекъл на 29.11.2023 г. (присъствен ден), а касационна жалба е била подадена чрез процесуалния представител на 01.12.2023 г. Въз основа на изложеното съдът е приел, че подадената касационна жалба е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане и е прекратил производството. Определението е правилно. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), и по реда на глава дванадесета на АПК. Според чл. 84 ЗАНН, доколкото в него няма особени правила за призоваване и връчване на съобщения и призовки, се прилагат разпоредбите на НПК. До подаване на касационната жалба и произтичащият от това деволутивен ефект за правния спор по конкретното дело, съдопроизводствените действия се подчиняват на правилата на НПК, а не на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Алинея 2 предвижда, че съобщението може да се връчи на пълнолетен член на семейството, на домоуправител, портиер, съквартирант, съсед, който поеме задължение да го предаде. Съгласно алинея 3, когато лицето отсъства и е невъзможно връчването на лицата по алинея 2, то може да бъде връчено на защитника или повереника, ако се съгласи да приеме съобщението. Тълкуването на разпоредбата на чл. 180, ал. 3 НПК, субсидиарно приложима в производството пред районния съд, налага извод, че връчване на съобщението на защитника, ако той се съгласи да го приеме, е в условията на евентуалност - ако обвиняемият (в случая субектът на административно нарушение) отсъства, и е невъзможно връчването на съобщението на лицата по ал. 2. В конкретния случай от данните по делото безспорно се установява, че съобщаването за решението на районния съд по реда на чл. 180, ал. 1 НПК е било възможно и осъществимо, като е връчено лично на К. Георгиев на 15.11.2023 г. (лист 27 от а.н.д. № 3217/2023 г.) С оглед изложеното, както правилно е прието и от административния съд, че предприетото съобщаване на адвокат, макар и същият да е в кръга на лицата по чл. 180, ал. 3 НПК, при липсата на доказателства за невъзможност за връчване при условията на чл. 180, ал. 1 и 2 НПК, е ирелевантно и не е породило целената с него правна последица - поставяне на началото на срока за обжалване на първоинстанционното съдебно решение. Връченото съобщение на адвоката, не може да заличи с обратна сила факта на връчване на съобщението лично на адресата, за когото е предназначено. Преклузивният срок по чл. 211, ал. 1 АПК е започнал да тече от 15.11.2023 г. и към момента на подаването на касационната жалба е бил изтекъл. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че срокът за подаването на касационна жалба е преклузивен. С неговото изтичане се погасява правото на страната да търси съдебна защита. Спазването на срока за подаването на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът е длъжен да следи служебно. Жалба, подадена след изтичането на законно установения срок е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение