Определение № 50113 от 17.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 612/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 3549/19.04.2022 г. и идентична такава вх. № 3991/05.05.2022 г. на адв. В. Ф., в качеството й на пълномощник на Й. Е. М., с искане за допълване съответно на определение № 72/30.03.2022 г. и определение № 88/26.04.2022 г., двете постановени по т.д. № 612/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговори на молбите на И. И. Т. – М. - действаща лично и като законен представител на малолетния Н. А. М., и на „ НЕМ – Консултинг „ ЕООД, и двете за отмяна, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 и чл. 304 ГПК, на влязло в сила решение № 88/12.10.2021 г., постановено по търг. дело № 463/2021 г. на Бургаски окръжен съд. Претендира се присъждане на сума от по 360 лв. за всяка от молбите или общо 720 лева. Ответниците – И. И. Т. – М. - лично и като законен представител на малолетния Н. А. М. и „ НЕМ – Консултинг „ ЕООД, чрез адв. Г. Ж. – със становище от 10.04.2023 г. оспорват молбата. Считат, че се касае за едностранно охранително производство, в което разноски не се присъждат. Оспорват претенцията за допълване и на двете определения, тъй като представеният документ за изплатен адвокатски хонорар е само един. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 612/2022 г. на ВКС, І т.о. е образувано по подадени от И. И. Т. – М. - лично и като законен представител на малолетния Н. Е. М., и от „ НЕМ – Консултинг „ ЕООД молби за отмяна, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 и чл.304 ГПК, на влязло в сила решение № 88/12.10.2021 г., постановено по търг. дело № 463/2021 г. на Бургаски окръжен съд. Настоящият състав, с определение № 72/30.03.2022 г. по т.д. № 612/2022 г. на ВКС, е оставил молбата на физическите лица без разглеждане, като след последваща молба от „НЕМ Консултинг“ ЕООД е постановил и определение № 88/26.04.2022 г. по т.д. № 612/2022 г. на ВКС, с което е оставил без разглеждане молбата за отмяна, подадена от дружеството - вх.№ 2843/04.03.2022 г.. В двете определения по чл. 307 ал. 1 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. Неоснователно е възражението на ответниците, че се касае за охранително производство, изключващо отговорността за разноски. Охранително е производството, в което е постановен атакувания по реда на чл.303 и сл. ГПК акт, не и този, чието допълване по реда на чл. 248 ГПК се претендира. Производството по чл. 303 ГПК не е охранително, а самостоятелно, извънинстанционно производство, състезателно по своя характер, поради което за него на общо основание се дължат разноски, съобразно изхода на спора. Когато молбите за отмяна са оставени без разглеждане / какъвто е настоящия случай / или отхвърлени, молителят дължи възмездяване на ответната страна, ако същата докаже реалното им извършване в производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на всяка от молбата за отмяна – отговор с вх. № 3529/16.03.2022 г. и отговор с вх. № 3691/18.03.2022 г. Към всеки от тях съответно е представен договор за правна услуга от 10.03.2022 г. и от 11.03.2022 г., с предмет изготвяне на отговор на съответната молба за отмяна. В договорите са уговорени възнаграждения в размер от по 360 лева. Към всеки от договорите е представена фактура,с приложен фискален бон, удостоверяващ, че сума от по 360 лева е заплатена в брой, за изготвянето на отговор по всяка от двете молби за отмяна. Фискалният бон се издава от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга, поради което плащането на адвокатското възнаграждение е доказано в съответствие с указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възраженията на молителите, че представеният документ за изплатен адвокатски хонорар е само един, са изцяло неоснователни. Неоснователно е и възражението, че се претендира допълване само на определение № 88/24.04.2022 г.. Дори Й. М. да не бе индивидуализирала подлежащия на допълване, по реда на чл.248 ГПК, съдебен акт / впрочем, сторено изрично, по отношение на всяко от постановените, по молба на всеки от молителите, две определения - с подадена по електронен път молба вх. № 501023 от 15.02.2023 г. / настоящият състав не би имал основание да остави без разглеждане или без уважение молбата, тъй като обстоятелствената й част достатъчно ясно и непротиворечиво указва същия. С оглед гореизложеното, молбата по чл. 248 ГПК на адв. В. Ф., в качеството й на пълномощник на Й. Е. М., следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение