Определение № 50253 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1767/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Т. Д. Я. чрез адвокат Е. К. срещу решение № 793 от 21.12.2021 г. по т.д. 978/21 г. на Апелативен съд – София, ТК, 11 състав, с което решение № 60069 от 01.06.2021 г. по т.д. 156/19 г. по описа на Окръжен съд – Враца е обезсилено в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Т. Я. срещу В. Д. частичен иск по чл. 240 б от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000 лв, и е прекратено производството по делото и потвърдено посоченото съдебно решение, в частта, с която е отхвърлен иска на Т. Я. срещу В. Д. Д. за заплащане на сумата от 40 000 лв, на основание чл. 240 а от ТЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе намира следното: Предмет на производството по делото са предявените при условията на обективно кумулативно съединение на искове от акционер Т. Д. Я. срещу член на съвета на директорите и изпълнителен директор В. Д. Д., иск с правно основание чл. 240 б от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000 лв, обезщетение за причинени на „Екоинд“ АД дружество вреди и иск с правно основание чл. 240 а от ТЗ за заплащане на обезщетение за вреди на същото дружество в размер на 40 000 лв. В хода на производството на основание чл. 26, ал. 4 от ТЗ е конституиран като съищец „Екоинд“ АД. Следователно предмет на исковата защита е реализиране на отговорността на изпълнителен директор на акционерно дружество, чрез предявените искове от акционер, притежаващ определения в закона брой акции. С предявените искове се реализира имуществената отговорност на член на съвета на директорите и изпълнителен директор на акционерно дружество. Така очертания предмет на делото определя, че делото е търговско по своя характер. Делата относно имуществената отговорност на управителите на търговски дружества и членовете на съвета на директорите, надзорния съвет и управителния съвет са търговски, тъй като спорното материално правоотношение относно настъпилите вреди е свързано с търговската дейност на дружеството. Налице е ограничение за достъпа до касационно обжалване, въведено от законодателя, като на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ТЗ, от касационен контрол са изключени търговските дела с цена на иска до 20 000 лв. Предвид този извод, с оглед цената на разгледания иск с правно основание чл. 240 б от ТЗ, в размер на 10 000 лв, следва да се приеме, че касационната жалба срещу тази част от въззивното съдебно решение, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 240 б от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000 лв, е недопустима. По изложените съображения в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд на Р България