Определение № 924 от 18.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3687/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 9416/31.VІІ.2014 г. на Д. „З.”, подадена против определение № 1788 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от з.з. на 8.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 2380/2013 г., с което [фирма] е било осъдено да заплати на Ф. „допълнително” сумата от 930 лв. (деветстотин и тридесет лева), представляваща негови съдебни разноски. Ф.частен жалбоподател поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, претендирайки отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който искането по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК за допълване на въззивното решение да се уважи изцяло – като бъдат присъдени и направените от ДФ деловодни разноски за пр-вото пред първостепенния съд в общ размер на още 36 130.50 лв., от която сума 10 353.46 лв. представлявали платената държавна такса при завеждане на делото в Благоевградския ОС, 200 лв. - за допускането на съдебно-графологична експертиза, 300 лв. – за разширяването на такава експертиза в тройна, 400 лв. - за допускането на техническа експертиза, 30 лв. - за допускането на свидетел, а разликата от 24 847.04 лв. – платен хонорар за един адвокат /с включен ДДС/. Ответното по частната жалба [фирма]-гр. П. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на общото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, постановено в пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на Д. „З.” ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. С решение № 226 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 31.І.2014 г., постановено по т. д. № 2380/2013 г., е било отменено първоинстанционното решение № 1217/28.ІІІ.2013 г. на Благоевградския ОС по гр. д. № 365/2011 г. и уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск на ДФ „З.” срещу ответното [фирма]-гр. П. за съществуването на вземане в размер на 457 223.13 лв., представляващо отпусната безвъзмездно финансова помощ по сключен помежду им договор от 15.VІІ.2004 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното по този иск търговско д-во е било осъдено да заплати на ДФ „З.” съдебно-деловодни разноски в размер общо на 35 200 лв., а с атакуваното определение на въззивния съд от з.з. на 8 юли 2014 г. – допълнително още 930 лв. Констатира се, че в писмената си защита пред САС и приложен ръкописен списък по чл. 80 ГПК, Фондът настоящ частен жалбоподател е поискал присъждане на платената от него държавна такса за въззивното пр-во в размер на 10 352.93 лв., както и изплатен адвокатски хонорар „за втора съдебна инстанция” - в размер на 24 847.04 лв., или общо 35 200.04 лв. Същевременно във въззивната жалба на ДФ „З.”, наред с главното искане за отменяване на първоинстанционното решение, е поискано от САС и присъждане на сторените по делото разноски – „за двете съдебни инстанции”, направено под условието, че ще бъде представен списък на разноските по чл. 80 ГПК „ и за настоящата съдебна инстанция”. Това предпоставя, че списък по чл. 80 ГПК е бил надлежно представен от процесуалния представител на ДФ „З.” в производството пред първостепенния съд. В действителност наличието на такъв се констатира на лист 383 от досието по гр. дело № 365/2011 г. по описа на Благоевградския ОС. В общо 8 пункта се претендира присъждане в тежест на ответното [фирма]-гр. П. на внесена държавна такса за заповедното пр-во, на друга такава в същия размер от 10 35346 лв. по положителния установителен иск, на юрисконсултско възнаграждение за заповедното пр-во в размер на 5 626.47 лв., на разноски за призоваването на свидетел /30 лв./ и за възнаграждения на вещи лица от допуснатите три експертизи /в размер общо на 900 лв./, а също и на адвокатско възнаграждение от 24 847.04 лв. В производствата пред двете предходни съдебни инстанции ответното по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск петричко д-во последователно е възразявало – на основание чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на заплатения от Ф. адвокатски хонорар, претендирайки за намаляването му в съответствие с реалната правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на задължителната за съдилищата в Републиката постановка по т. 3 от тълкувателно решение № 6 от 6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., настоящият състав на ВКС намира, че присъдената от САС сума в размер общо на 36 130 лв. /по въззивното решение и атакуваното определение по чл. 248, ал. 1, пр. 2-ро ГПК/ съответства точно на направените от Ф. в първата инстанция разноски при извършено намаляване, поради прекомерност в сравнение с действителната правна и фактическа сложност на делото, на претендираното адвокатско възнаграждение до минималния негов размер по Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. Неприсъдени обаче са останали сторените от въззивника /настоящ частен жалбоподател/ разноски за пр-вото пред САС, посочени в ръкописния списък по чл. 80 ГПК от датата 5.ХІ.2013 г. /лист № 26 от досието по въззивното дело/, а именно внесената по с/ка на този съд държавна такса от 10 352.93 лв. и оспореното като „прекомерно” адвокатско възнаграждение на адв. Г. И. от 24 847.04 лв. При намаляване на последното до посочения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. негов минимален размер от 10 802.93 лв., ответното петричко търговско д-во ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - да заплати на Ф. настоящ частен жалбоподател допълнително още 21 155.86 лв. (двадесет и една хиляди сто петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки): като равностойност на съдебно-деловодните му разноски, направени във въззивното производство пред САС. При тези данни по делото и съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК атакуваното определение на САС ще следва да бъде изменено, като в тежест на ответното [фирма]-гр. П. бъдат възложени направените от страна на Д „З.” във въззивното пр-во пред САС разноски за държавна такса и адвокатски хонорар в размер общо на 21 155.86 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение