Определение № 11513 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. А. Т. срещу Определение № 3553/03.09.2024 г. на Административен съд (АС) – Хасково, постановено по адм. дело № 834/2024 г., в частта, в която е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4055/27.08.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП). Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че съдът неправилно е преценил доводите му и не е обсъдил всички изложени от него аргументи. Излага съображения, че от допуснатото предварително изпълнение на заповедта за преназначаването му е налице възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди. Сочи, че към настоящия момент все още не било установено какъв е защитеният обществен интерес и дали в действителност е мотивирана служебна необходимост от преместването му в друго населено място. Счита, че приетото от съда виждане, че предполагаемият обществени интерес е по-значим от интересите на децата му, не е подкрепен с никакви аргументи и доводи. Излага съображения, че не е предвиден в правния мир механизъм за репатриране на имуществените вреди, претърпени от служител, свързани с разходи за квартира, пътни, медицински услуги и пр., които се реализират в периода на временното преназначаване, а въпросът за неимуществените вреди дори не се обсъждал от съда и от административния орган. Намира за странна служебната необходимост, при която служители от Гранично полицейско управление (ГПУ) – Генерал Тошево са командировани на работа в ГПУ – Свиленград. Моли обжалваното определение да се отмени. Частният жалбоподател се представлява от адв. Райчинова. Ответникът – Директорът на ГДГП оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор, наречен „Възражение“. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4055/27.08.2024 г. на директора на ГДГП, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. В тази връзка е изложил съображения, че на основание чл. 165, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на оспорената заповед е придадено предварително изпълнение по силата на закона, както и че предвид чл. 166, ал. 2 АПК доказването на обстоятелството, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да причини на оспорващия значителна или тежко поправима вреда е в негова тежест. Посочил е, че допуснатото по закон предварително изпълнение има за цел да се защитят правата и свободите на гражданите и противодействие на престъпността, който обществен интерес има приоритет пред вредите, които би претърпял жалбоподателят от временното преназначение. Изложил е съображения, че преназначаването затруднява ежедневните семейни връзки, както и че са налице затруднения при пътуването от дома до мястото на преназначаване, но тези затруднения не са противопоставими на защитения обществен интерес, обусловил предварителното изпълнение по смисъла на ЗМВР. Отчел е, че твърдението за семейните връзки, вкл. възраст на децата и професионалната заетост на съпругата, е недоказано. Посочил е, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК изисква като предпоставка за спирането настъпването на нови обстоятелства, каквито в случая нито се твърдят, нито са доказани да са настъпили след издаването на заповедта. Определението е правилно. Със Заповед № 3282з-4055/27.08.2024 г. на директора на ГДГП, на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи младши експерт Е. А. Т. – командир на отделение в 01 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Свиленград към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Елхово при ГДГП-МВР, поради служебна необходимост, е временно преназначен за срок от една година на младша изпълнителска длъжност командир на отделение в група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Генерал Тошево към РДГП – Русе при ГДГП-МВР, с определено в заповедта основно месечно възнаграждение, считано от деня следващ датата на запознаването му със заповедта. Съгласно чл. 165, ал. 1 и 2 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Съгласно чл. 165, ал. 6 ЗМВР обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението. В процесната заповед временното преназначаване на Е. Т. е мотивирано със служебна необходимост. Дали такава е налице е въпрос, който следва да се разгледа в производството по оспорване на заповедта и същият е неотносим към допуснатото предварително изпълнение, поради което доводите в частната жалба дали в действителност е мотивирана служебна необходимост от преместването му в друго населено място са неотносими към спора. Правилно решаващият съд е приел, че в случая спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да се постанови при наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Това е така предвид чл. 166, ал. 4 АПК. Правилно е приел, че доказателствената тежест за доказване наличието на нови обстоятелства, които могат да доведат до настъпване на значителни или трудно поправими вреди е на лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, т. е. на жалбоподателя. Правилно е приел, че предпоставка за спирането е настъпването на нови обстоятелства. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК посочва кога може да се спре предварителното изпълнение на административния акт - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Защитата по чл. 166 АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Друг противопоставим интерес – „значителна или труднопоправима вреда“, която ще настъпи за лицето и 2. Настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законът е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. Неоснователни са доводите в частната жалба, че приетото от съда, че предполагаемият обществен интерес е по-значим от интересите на децата на служителя, не било подкрепено с никакви аргументи и доводи. Значимият обществен интерес е презюмиран от закона, предвид допуснатото предварително изпълнение на заповедите за временно преназначаване поради служебна необходимост и не се доказва. Доказва се и то от жалбоподателя, че предварителното изпълнение, че би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Такова доказване – за интересите на делата, в случая не е проведено от жалбоподателя. Пред първата инстанция не са представени никакви доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения. Неоснователно в частната жалба се сочи, че съдът неправилно е преценил доводите му и не е обсъдил всички изложени от него аргументи. Кои точно негови аргументи съдът не е обсъдил не се сочи в частната жалба, не се сочи и защо ако същите бяха обсъдени това би довело до различен правен резултат. Съдът е обсъдил твърденията в искането за спиране, като правилно е приел, че същите са недоказани. Към жалбата, с която е оспорена Заповед № 3282з-4055/27.08.2024 г. на директора на ГДГП и в която е поискано спиране на предварителното ѝ изпълнение, като доказателство е приложено само копие на оспорваната заповед. Не са приложени каквито и да е доказателства във връзка с искането спиране. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че твърдението за семейни връзки, вкл. възраст на децата не е доказано. Пред настоящата инстанция като писмени доказателства са представени удостоверенията за раждания на двете деца на частния жалбоподател. Същите обаче, освен че доказват, че Е. Т. е баща на две деца, не обосновават необходимост от спиране на допуснатото предварително изпълнение, защото не доказват наличието на ново обстоятелство, което по силата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК да е основание за спиране на предварителното изпълнение. Изложени са и съображения, че при преназначаването МВР не поемало никаква част от вменената в обществен интерес финансова тежест на частния жалбоподател, не му е осигурено жилище, транспорт, медицинско обслужване, няма да разполага с личен лекар, няма да може да ползва зъболекар. Макар и вероятни да настъпят сочените затруднения от социално-битов характер са последица от самата заповед за преназначаване, не от нейното предварително изпълнение. Изложените в частната жалба неблагоприятни последици не обосновават спиране на предварителното изпълнение, тъй като с оглед функциите и задълженията на полицейските органи, какъвто се явява частният жалбоподател, изискванията към тях при изпълнение на служебните задължения са по-големи. Отделно от това имуществените и неимуществените вреди подлежат на обезщетяване при евентуална незаконосъобразност на административния акт. В Тълкувателно решение № 5 от 8.09.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2009 г., на което се позовава частният жалбоподател, е прието, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Тълкувателното решение касае обжалваемостта на актове, с които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, каквато заповед е и процесната, но предпоставките при наличието на които може да се спре така допуснато предварително изпълнение са тези по чл. 166, ал. 2 АПК. А в случая частният жалбоподател не доказва наличието на обстоятелства, които да са основание за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4055/27.08.2024 г. на директора на ГДГП. Твърдението в частната жалба, че преди преназначаването в ГПУ – Генерал Тошево частният жалбоподател е бил командирован за два месеца в ГПУ – Малко Търново са недоказани, поради което не следва да се обсъждат, а и това обстоятелство е неотносимо към допуснато предварително изпълнение на административния акт. В заключение твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди не е доказана от частния жалбоподател. Неблагоприятните последици, които жалбоподателят счита, че ще настъпят за него произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Представените доказателства не оборват законовата презумпция за държавна и обществена необходимост от предварителното изпълнение на заповедта, което е предвидено от самия закон. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение