Решение № 7844 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1495/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1636 от 08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 252/2025 г., Административен съд – Габрово е: 1) отменил по жалба на „ММЦ Климатизация“ ООД, Габрово, с ЕИК 205247914, решение № 30 от 19.06.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Габрово, с което е отменено разпореждане № 5101-07-8 от 29.04.2025 г. на длъжностни лица по чл. 60 от КСО при същата администрация, и се приема за трудова злополуката, станала на 23.09.2024 г. с Р. Д. Д., декларирана на 27.02.2025 г.; 2) осъдил Националния осигурителен институт да заплати на „ММЦ Климатизация“ ООД, Габрово, с ЕИК 205247914, сумата от 3300 лв. деловодни разноски. Решението е оспорено с касационна жалба от Р. Д. Д., [ЕГН], действащ чрез процесуалния представител адвокат Русев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като се признае настъпилата на 23.09.2024 г. злополука, при която е пострадал касатора, за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Възведена е и претенция за присъждане на направените деловодни разноски. Съдебното решение е обжалвано и от директора на ТП на НОИ – Габрово, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Рачева. Също навежда доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и моли съдебният акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на разноските по делото, направени за заплащане на държавна такса. Изразява становище за основателност на касационната жалба на Р. Д. Д.. Ответникът по касация „ММЦ Климатизация“ ООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Петров, оспорва и двете касационни жалби и моли те да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното с тях решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационните жалби и неправилност на съдебното решение, поради което предлага то да бъде отменено и делото да реши по същество, като се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ - Габрово. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които атакуваното с тях решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. Административен съд – Габрово правилно е установил фактическата обстановка по делото. Р. Д. Д., който е работил по трудово правоотношение към „ММЦ Климатизация“ ООД, гр. Габрово, на длъжност „монтажник на хладилна и климатична техника”, и като такъв е бил осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, на 27.02.2025 г. е подал в ТП на НОИ – Габрово декларация за трудова злополука, в която е посочил, че злополуката е станала в 16.00 часа на 23.09.2024 г. на обичайното стационарно работно място (ремонтен цех, находящ се в гр. Габрово, местност „[заличен текст]“) - при ремонт на външно тяло на климатик е последвала експлозия, в резултат на която той получил [заличен текст]). Резултатите от извършеното разследване на злополуката от назначената за целта комисия са обективирани в протокол от 15.04.2025 г., въз основа на който длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО с процесното разпореждане от 29.04.2025 г. са приели, че тя не е трудова, защото Д. се е ангажирал лично с ремонт на климатик, който не е ангажимент на дружеството, и внезапното му увреждане не е пряко свързано със задълженията по длъжностната му характеристика. За да уважи жалбата на Д. срещу разпореждането, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 19.06.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Габрово е обосновал теза, че на 23.09.2024 г. на мястото на инцидента пострадалият е изпълнявал работа в интерес на предприятието, в резултат от което е настъпило внезапно увреждане, довело до временна неработоспособност, следователно злополуката е трудова, тъй като е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. За да приеме за основателна сезиралата го от работодателя на Д. жалба срещу това решение, първоинстанционният съд е аргументирал извод, че ръководителят на ТП на НОИ – Габрово се е произнесъл в нарушение на материалния закон. Посочил е, че претърпяната от Д. злополука, довела до внезапно увреждане на здравето му на посочените дата, час и място, се дължи на извършена от последния лична услуга на негова близка в извънработно време, използвайки чуждо помещение и уред (оксижен) на друго лице, с който той не е имал право да работи поради липсата на изисквана за този тип дейност квалификация. Нагряването с оксижен на сваленото от него външно тяло на климатика на майката на тогавашната му приятелка, не му е възложено от работодателя, нито е в интерес на последния или по повод на служебните задължения на работника. Самото действие е извършено след приключване на възложената от управителя на дружеството на Д. и на негов колега работа в гр. Ловеч, а прибирането до базата на предприятието в гр. Габрово е станало след обяд на двамата работници в гр. Ловеч и е имало за цел да се остави служебният автомобил на мястото на домуването му до склада на предприятието. Съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, като е обсъдил подробно свидетелските показания и събраните писмени доказателства. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на осигурителя против цитираното административно решение е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а касаторовите възражения за противното са неоснователни. При осъществения съдебен контрол Габровският административен съд (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. При изготвянето на решението му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, като им е даден убедителен отговор. В съответствие с чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, свидетелските показания са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като е взета предвид и е обсъдена възможната заинтересованост на свидетелите. Решаващият състав надлежно е обсъдил и изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. В проверяваното съдебно решение са обсъдени структурните елементи на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО и на база правилно установените факти обосновано е прието, че увреждането на Д. не може да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на визираната разпоредба. Съдът е разрешил правилно основният спорен между страните въпрос - дали увреждането е станало по начина, описан от пострадалия, и съответно дали е във връзка или по повод на извършваната работа или при работа, извършена в интерес на осигурителя, както и дали е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането. В мотивите на съдебния акт е опровергана по категоричен начин подържаната от пострадалия и възприета от горестоящия административен орган теза, че извършваната от Д. работа, причинила внезапното травматично увреждане, е била в интерес на предприятието или по възлагане от управителя на дружеството. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение, и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за материална незаконосъобразност на обжалваното пред Габровския административен съд решение на директора на ТП на НОИ – Габрово, защото липсва изискуемата функционална връзка по чл. 55, ал. 1 от КСО, поради което е изключено процесната злополука да бъде квалифицирана като трудова. Аргументите за този извод се възприемат изцяло от касационната инстанция, която поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота следва изрично да се отбележи, че не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Габрово, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, понеже не е изчерпил правомощията си по чл. 173, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, постановявайки непълен и неправилен диспозитив, като не е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, което водело до неприключване на административното производство. Връщането на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне би се наложило в случаите, когато със съдебното решение е отменено решението на ръководителя на ТП на НОИ, което е потвърдило разпореждането на длъжностните лица по чл. 60, ал. 1 от КСО, тъй като по този начин след отмяната ще липсва произнасяне по същество на компетентния административен орган. В настоящия случай в отлика от горното, с обжалваното решение съдът е отменил решението на ръководителя на ТП на НОИ, с което е било отменено разпореждането на длъжностните лица по чл. 60, ал. 1 от КСО, тоест в сила остава именно последният цитиран административен акт, в който е налице произнасяне по съществото на спора. Предвид гореизложените съображения решението на Административен съд - Габрово следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция няма основание да бъдат присъждани претендираните от касаторите разноски, а основателно се явява своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касация, като всеки от атакувалите първоинстанционния съдебен акт се осъди да заплати на „ММЦ Климатизация“ ООД по 400 евро за направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява в производството пред ВАС адвокат, общо в размер на 800 евро (видно от номерирания като лист 69 по делото договор за правна защита и съдействие). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,