Определение № 60164 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3797/2021 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от А. Й. С. за отмяна на влязло в сила решение № 126 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1184/2019г. на ВКС, първо гражданско отделение, с което е отменено въззивно решение № 317/15.10.2018г. по в. гр. д. № 341/2018 г. на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 179/07.03.2017г. по гр. д. № 05456/2017 г. на Пернишкия районен съд и вместо това е постановено решение, с което е уважен предявеният от И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. против А. Й. С. установителен иск за собственост. В срок е постъпил отговор от И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А., които излагат становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна, тъй като твърденията на молителя не обосновават наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. Производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания. Задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е и приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай в молбата за отмяна се твърди, че след произнасянето на съда са открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които са допринесли за неправилното произнасяне на съда, а именно изявления на насрещната страна, от които молителят е направил извод за вмешателство в работата на съдебния състав. Съобразно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите обстоятелства следва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в производството пред съответната инстанция, но да са открити впоследствие, да са от съществено значение за правилното решаване на спора и да бъдат установени с писмени доказателства. Следователно твърдението на молителя, че е научил за вмешателство в работата на състава, постановил решението, чиято отмяна се иска, няма нито една от характеристиките на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, защото не се сочат нови обстоятелства или нови доказателства, имащи връзка с предмета на конкретния правен спор, които да могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Липсват и фактически твърдения за установени по надлежния съдебен ред обстоятелства сред изрично изброените в чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Описаното в молбата не може да бъде квалифицирано и като основание за отмяна на решението по чл. 303, ал.1, т.3-7 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на И. Б. А., С. Г. А., Б. Г. А. и М. Г. А. следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на 500 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение