Определение № 149 от 03.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 733/2010 г.

Производството пред ВКС е образувано по частна жалба на процесуалния представител на тъжителя В. М. срещу разпореждане на съдия-докладчик при Софийски градски съд /СГС/, постановено на основание чл.351, ал.4, т.3 от НПК за връщане на касационната жалба против определение №1989 от 06.07.2010г., по ВНЧД№2113/2010г. по описа на съда. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, обективиращ несъблюдаване на обстоятелството, че обявеното определение прегражда пътя на наказателното производство. В писмено становище прокурор от ВКП аргументира позиция за допустимост и основателност на частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение като взе предвид предложените доводи в подадената частна жалба срещу разпореждане от 04.10.2010г. на СГС, в пределите на предоставените му правомощия, намира същата за неоснователна. В процесуалната норма на чл.346НПК е очертан предметът на касационно обжалване чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на проверка от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната в кореспондираща връзка с установения в чл.247, ал.2 от НПК и в чл.341-345 от НПК регламент обосновават извода, че определенията на окръжните съдилища, с изключение на постановените по чл.306, ал.1 от НПК в случаите на нова присъда и на посочените в чл.346, т.4 от НПК, с които за първи път при разглеждане на делото от въззивната инстанция се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, не са включени в обхвата на касационния контрол. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики - неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в чл.412, ал.2, т.1, вр.чл.346 НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem - чл.24, ал.1, т.6 от НПК/, задължителност /чл.413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 НПК/. Атакуваното определение №1989/06.07.2010г., по ВЧНД№2113/2010г., с което в рамките на предписаната в Глава двадесет и втора процедура, СГС е потвърдил обявеното на основание чл.247, ал.2 от НПК разпореждане на съдия М. Л., изпълняващ длъжността Председател на Наказателно отделение на Софийски районен съд /СРС/, за отказ да се образува наказателно дело от частен характер по тъжба вх.№28982 от 14.10.2009г. на В. М., не е от категорията на обжалваемите пред ВКС въззивни съдебни актове. Правната природа и юридически стабилитет на определението е последица от императивността на закона, и то не може да бъде предмет на касационна инстанционна проверка. По изложените съображения настоящият състав намира за законосъобразно разпореждането от 04.10.2010г. на СГС, с което е прието че въззивният съдебен акт №1989/06.07.2010г., по ВЧНД№2113/2010г. не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, мотивирало го да върне касационната жалба на нейния подател като недопустима. Констатираните фактически данни корелират на визираните в чл.351, ал.4, т.3 от НПК процесуални изисквания, поради което нормата правилно и обосновано е приложена. Очертаното заключение обуславя неоснователност на частната жалба на М., депозирана чрез упълномощения й адвокат, която не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр.ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,