Определение № 150 от 08.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4401/2018 г.

Производството е по реда на чл.307 във връзка с чл.303,ал.1,т.1 ГПК. В открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2019 г. настоящият съдебен състав е обявил делото за решаване. С молба с вх.№ 6066 от 03.07.2019 г. молителите Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С. искат да отмяна на хода по същество, отвеждането на докладчика по делото с.Йорданов и преразпределяне на делото за разглеждане от друг състав поради изразената увереност на адвокат С. И. Х., пълномощник на ответниците, че молбата за отмяна ще бъде отклонена. Твърдят, че тази увереност адв. И. огласява публично и в частни документи – предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, който той е сключил като купувач със своите клиенти И. – А. А. А. и А. – А. А. А. и искова молба, с която адвокат С. И. Х. предявява иск по чл.19,ал.3 ЗЗД срещу И. – А. А. А. и А. – А. А. А. и иска предварителният договор да бъде обявен за окончателен. Молителите твърдят, че действията на докладчика по гр.дело № 4401 /2018 г. на ВКС, I г.о., по администрирането му и разглеждането му при явна невъзможност на Н. Х. (вероятно имат предвид Н. К. М.) да организира защитата си поради внезапно заболяване налагат извод, че докладчикът не спазва субективните и обективните критерии за безпристрастност на съда, както и че не е достатъчно член на състава да е безпристрастен, но и да изглежда безпристрастен. Настоящият състав, като обсъди молбата, я намира за неоснователна: Не се сочи връзка между извънсъдебното поведение на адвокат С. И. Х. и извършените по делото процесуални действия по неговото движение, такава не се и установява от представения предварителен договор и искова молба. Също така адвокат С. И. Х. не е процесуален представител на ответниците в настоящото производство по молба за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, такива са адвокат А. П. и адв. Г. А., чиито пълномощни са представени по делото и които са подали отговор на молбата за отмяна. В съдебното заседание на 29.05.2019 г. настоящият състав е изложил мотиви за отказа си да отложи разглеждането на делото и не следва да излага нова обосновка на процесуалното си действие и намира, че оставяне без уважение на искане на страна по делото не представлява основание за отвод. Към това може да се добави и че искането за отмяната на хода по същество не е обоснована: в съдебното заседание на 29.05.2019 г. съдът е разгледа молбата на молителите и е приел представените от тях доказателства, други доказателствени искания те не са направили, към момента на провеждане на откритото съдебно заседание (на 29.05.2019 г.) са изтекли преклузивните срокове за навеждане на нови основания за отмяна и за сочене и представяне на доказателства, остава единствено възможността за изразяване на становище по основателността на молбата, нейната обосновка се съдържа в нея самата, а от обявяване на делото за решаване до момента молителите не са представили писмени бележки, нито са направили някакви искания. Воден от гореизложеното и на основание чл.23 ГПК, съдът