Определение № 4443 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3405/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Ж. В. И. в качеството му на процесуален представител на В. В. И., против определение № 9175/24.04.2026 г. по в. гр. д. № 9329/2024 г. по описа на СГС, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 1682/13.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 9329/2024 г. по описа на СГС в частта на разноските, като същото е допълнено в следния смисъл: страната С. Л. Н. е осъдена да заплати на В. В. И. на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 150 евро разноски по в. гр. д. № 9329/2024 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита, че постановеното определение е неправилно поради обстоятелството, че той е представлявал В. В. И. при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, поради което по прекратеното производство по насрещната въззивна жалба, подадена от С. Н., разноски следва да бъдат присъдени лично на него, ведно с дължимия ДДС, а не на страната, която представлява. Приложил е изложение за допускане на определението на касационно обжалване. Отделно от изложеното, жалбоподателят моли да се измени решение № 1682/13.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 9329/2024 г. по описа на СГС в частта за разноските, като се отхвърли искането на въззиваемите С. Л. Н. и А. И. Н. за присъждане на разноски по съображения, че размерът на заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение е останал недоказан, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие от 21.05.2024 г. с посочено в него адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева не е в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан. Постъпил е отговор от С. Л. Н. със становище за неоснователност на частната жалба като се поддържа становището, че жалбоподателят не е постановил правни въпроси, които да обуславят допускане на касационно обжалване. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящото производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК и частната жалба подлежи на разглеждане по същество без да е необходимо прилагане на изложение за допускане на определението на касационно обжалване. По фактите настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С въззивно решение № 1682 от 13.03.2026 г. по в. гр. д. № 9329/2024 г. въззивният съд се е произнесъл по въззивната жалба на В. В. И. като е приел същата за неоснователна и в нейна тежест са присъдени разноски в размер на 894,76 евро в полза на всяка една от въззиваемите страни - С. Л. Н. и А. И. Н.. По постъпила насрещна въззивна жалба от С. Л. Н. срещу първоинстанционното решение в определена част, с която е отхвърлен предявеният от нея установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, производството в тази част е прекратено поради оттегляне на насрещната въззивна жалба и определението за прекратяване е влязло в законна сила на 11.03.2025 г. Поради обстоятелството, че адвокат И. е бил депозирал отговор по така оттеглената насрещна въззивна жалба същият с молба по чл. 248 ГПК е поискал в него полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. В молбата по чл. 248 ГПК адвокат И. е направил две искания: първо, по реда на чл. 248 ГПК съдът да измени постановеното от него решение в частта му за разноските, които са присъдени в полза на С. Л. Н. и А. И. Н. като отмени решението в тази част; второ, по така оттеглената насрещна въззивна жалба да му бъдат присъдени разноски в негова полза като адвокат, а не на страната, която е представлявал. С обжалваното в настоящото производство определение № 9175/24.04.2026 г. по в. гр. д. № 9329/2024 г. по описа на СГС съдът се е произнесъл в мотивите си и по двете искания, депозирани по реда на чл. 248 ГПК от адвокат И., но в диспозитива на съдебния акт не е постановил оставяне без уважението на молбата по чл. 248 ГПК по първото направено искане. Що се отнася до второто искане, съдът в мотивите си е приел, че молбата е основателна и на адвокат, който е представлявал безплатно страна при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК, се дължи възнаграждение. Приел е в случая, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се присъди в размер на 150 евро, но е присъдил сумата от 150 евро в полза на страната, която адвокат И. е представлявал безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. - В. В. И., а не в полза на самия адвокат. При така установените факти се налага следният извод: При постановяване на диспозитива на обжалваното пред настоящата инстанция определение № 9175/24.04.2026 г. по в. гр. д. № 9329/2024 г. по описа на СГС въззивният съд не е отразил становището си, съдържащо се в неговите мотиви, за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК по отношение на първото направено в нея искане по повод присъдените разноски в полза на С. Л. Н. и А. И. Н.. В същото време с настоящата частна жалба адвокат И. поддържа това искане и моли ВКС да се произнесе и по него. Липсата на диспозитив по отношение на това искане в обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт не дава възможност настоящият състав на ВКС да разгледа частната жалба по същество. Пропускът на съда да посочи в диспозитива си, че оставя без уважение молбата по чл. 248 ГПК по отношение на присъдените в полза на С. Л. Н. и А. И. Н. разноски, следва да бъде отстранен по почин на съда по реда на поправянето на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. Отделно от изложеното, настоящата инстанция приема, че между мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт е налице разминаване, което също подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК – съдът е приел в мотивите си, че в полза на адвокат И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, а в диспозитива такова е присъдено на страната, която адвокат И. безплатно е представлявал. Преценката налице ли е такава очевидна фактическа грешка, както и поправянето на същата при положителен резултат, е от компетентност на въззивния съд като преди изпълнение на тази процедура настоящата инстанция е в невъзможност да се произнесе. Изложеното обосновава извод, че делото следва да бъде върнато на въззивния съд, който да проведе процедура за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 9175/24.04.2026 г. по в. гр. д. № 9329/2024 г. по описа на СГС, като отрази в диспозитива своя извод, съдържащ се в мотивите на определението, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна в едната й част, респ. – основателна в частта, че следва да се присъдят разноски на адвоката, представлявал страната, а не лично на самата страна. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,