Определение № 11537 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Р. К. К., подадена чрез пълномощника адв. Л. А. Перфанов, с която се оспорва Решение № 626 от 16.04.2024 г., постановено по адм.д. № 494/2023 г. по описа на Административен съд - Перник. С горното решение първоинстанционният съд е отхвърлил подадената жалба от Р. К. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], обл.Перник, против Решение № КПК - 12 от 06.10.2023 година на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е спряно административното производство по жалба с вх. №1012-13-58 при ТП на НОИ от 07.09.2023 г., подадена от Р. К. К., живуща в [населено място], [адрес], обл. Перник, в частта против разпореждане №131-01-363-12 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, против разпореждане №131-01-363-13 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и против разпореждане №131-01-363-14 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица до приключване на административното производство по жалба вх.№ 1012-13-58 от 07.09.2023 г. в частта против разпореждане №131-01-363-11 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица; отхвърлена е жалба с вх. №1012-13-58 при ТП на НОИ от 07.09.2023 г., подадена от Р. К. К., живуща в [населено място], [адрес], обл. Перник, в частта против разпореждане №131-01-363-11 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и е оставена без разглеждане и прекратено административното производство по жалба с вх. №1012-13-58 при ТП на НОИ от 07.09.2023 г., подадена от Р. К. К., живуща в [населено място], [адрес], обл. Перник, в частта против констативен протокол №КП-5-21-00892098/10.03.2021г. и задължителни предписания №ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ София- град. С посоченото решение Р. К. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], обл.Перник, е осъдена да заплати на Националния осигурителен институт, с код по БУЛСТАТ: [номер], седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, [улица], сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска се неговата отмяна и се претендират разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директор ТП на НОИ – гр. Перник, чрез пълномощника гл. юрк. Й. Стоянова изразява становище за недопустимост на касационната жалба, позовавайки се на чл.119 от КСО. При условията на евентуалност развива съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на касационната жалба намира, че същата е процесуално недопустима по отношение на първоинстанционното решение в частта му, с която Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Р. К. К. против Решение № КПК - 12 от 06.10.2023 година на директора на ТП на НОИ – Перник в частта му, с която административният орган е отхвърлил оспорването против Разпореждане № 131-01-363-11 от 22.08.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица. С посоченото разпореждане е отменено на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО Разпореждане № 131-01-363-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, поради което се касае за административен акт по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО и касационното му обжалване е недопустимо на основание чл.119 КСО. Ето защо в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство следва да бъде прекратено на основание чл.215, т.4 от АПК. Първоинстанционното решение има характера на определение в частта, с която съдът отхвърлил подадената жалба против постановеното от административния орган оставяне без разглеждане на жалба с вх. № 1012-13-58 от 07.09.2023г., подадена от Р. К. против Констативен протокол № КП-5-21-00892098/10.03.2021г. и Задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ София-град и директорът на ТП на НОИ е постановил прекратяване на производството. Касае се за произнасяне на адм. орган по реда на чл.88, ал.1 от АПК и съобразно чл.88, ал.3 от АПК, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. От горното следва, че първоинстанционното решение в тази му част има характера на определение и не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и в тази ѝ част, а производството да се прекрати на основание чл.215, т.4 АПК. В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Р. К. против постановеното от административния орган спиране на административното производство на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК по жалба вх.№ 1012-13-58 от 07.09.2023г. против Разпореждане № 131-01-363-12 от 22.08.2023г.; Разпореждане № 131-01-363-13 от 22.08.2023г. и Разпореждане № 131-01-363-14 от 22.08.2023г., решението също има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, т.е. в седем дневен срок от узнаването. Това е така, защото съобразно чл.54, ал.5 от АПК, актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от същия кодекс, т.е. по реда за обжалване на отказа за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Съобразно чл.200, ал.1 и 2 от АПК, съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. В случая първоинстанционното решение е постановено на 16.04.2024г., а касационната жалба е подадена на 22.04.2024 год., поради което съдът приема, че е спазен седмодневния срок по чл.200, ал.2 от АПК и касационната жалба, имаща характера на частна такава, е допустима само за тази част на първоинстанционния съдебен акт, имаща характера на определение. Посоченото правно основание за спиране на административното производство е чл.54, ал.1, т.5 от АПК – наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Горното основание е налице. Първоинстанционният съд е възприел мотивите на административният орган и правилно е приел, че подадената жалба вх.№ 1012-13-58 от 07.09.2023г. против Разпореждане № 131-01-363-12 от 22.08.2023г.; Разпореждане № 131-01-363-13 от 22.08.2023г. и Разпореждане № 131-01-363-14 от 22.08.2023г., съставлява посоченото от закона основание за спиране. Първото от посочените разпореждания е постановено на основание чл.54ж, ал.1 КСО и с него е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С второто е разпоредено на основание чл.114, ал.3 вр. ал.2, т.2 от КСО възстановяване на добросъвестно полученото обезщетение за периода 17.09.2017г. – 04.01.2018 г., а с третото е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода 23.05.2018г. – 19.08.2018г. Ето защо правилно е прието, че едва след влизане в сила на разпореждането, с което се отменя отпускането на обезщетението, може да се направи извод за наличие на основание за отказ за отпускане на обезщетение за безработица, както и за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение. Горните мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция, поради което жалбата в тази ѝ част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от правния спор, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение,