Определение № 93 от 06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1452/2012 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Образувано е въз основа на молба, подадена от С. К. К. - ответник в приключило производство по чл.288 от ГПК, чрез процесуалния му представител адвокат М., с искане за произнасяне по направено искане за присъждане на разноски. Изразеното становище на противната страна е за неоснователност на искането поради две основания - липса на установен ред за присъждане на разноски и просрочие /определението на съда по чл.288 от ГПК е от 19.03.13г., а молбата е от 26.07.2013г./ Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед подадената молба, след преценка на материалите по делото и съобразно закона, намира същата за неоснователна. Със свое определение № 335 от 19.03.13г., съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 1172 от 4.07.12г. по в.гр.д. № 3934 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд. В това производство настоящият молител е бил ответник, който е направил искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, по което съдът не се е произнесъл. Съгласно общата норма на чл.248 ал.1 от ГПК, когато постановеният акт е необжалваем /какъвто е акта по чл.288 от ГПК/, съдът по искане на страната може да го допълни в частта му за разноските, но законодателят е ограничил тази възможност със срок. Предвиденият срок е едномесечен, преклузивен е и тече от постановяването на акта. При положение, че определение № 335 е постановено на 19.03.13г., а искането на страната е входирано на 26.07.2013г./след повече от четири месеца/, следва извод, че към посочената дата възможността за страната да иска допълване на съдебния акт в частта му за разноските е преклудирана, поради което искането се явява неоснователно. Мотивиран от изложеното Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение