Определение № 9128 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Г. Б. срещу определение №1947/14.05.2026 г., постановено по адм.д. 174/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС-Велико Търново). В частната жалба се твърди, че неправилно е осъден да заплати разноски в полза на другата страна, защото разноски изобщо не трябва да бъдат присъждани или да не са повече от 50 лева. Изрично излага съображения за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Иска да бъде отменено атакуваното определение. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба „ТИЕМ ФИНАНСИ“ООД, редовно уведомен за настоящото производство не е изразил становище по частната жалба. Не претендира разноски за това производство. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от лице с правен интерес, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение №1947/14.05.2026 г., постановено по адм.д. 174/2026 г. по описа на АС-Велико Търново е допълнено определение № 1072/13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 174/2026 г. по описа на АС-Велко Търново като е осъден Б. Г. Б. да заплати на „ТИЕМ ФИНАНСИ“ООД съдебни разноски в размер на 420,00 евро. Определението е постановено в процедура по чл. 176а от АПК след влизане в сила като необжалвано на определение за оставяне без разглеждане на жалбата на Б. Б. против мълчалив отказ на дружеството „ТИЕМ ФИНАНСИ“ООД в качеството му на администратор на лични данни и прекратяване на производството по делото. С това определение не са присъдени разноски. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Във влязло в сила определение № 1072/13.03.2026 г., постановено по адм.д.174/2026 г. по описа на АС – Велико Търново, за чието изменение е постановено обжалваното пред настоящата инстанция определение, е прието, че жалбата, по която е образувано съдебното производство е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК поради липса на подлежащ на оспорване по реда на АПК акт, но не са присъдени разноски в полза на ответника, който ги е претендирал с писмена молба от 09.03.2026 г., с която е заявено становище по жалбата и представено пълномощно за адв. М. К. Иванов и договор за правна защита и съдействие. С частна жалба от 01.04.2026 г. „ТИЕМ ФИНАНСИ“ООД, квалифицирана от председателя на Пето отделение на Върховния административен съд, респективно и от АС-Велико Търново в изпълнение на дадените му указания, като искане по чл. 176а от АПК, е поискано определението от 13.03.2026 г. да бъде отменено в частта относно разноските като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Като доказателство за това, че са направени разноски, с частната жалба е представено авизо местен превод/преводно нареждане за кредитен превод от 10.03.2026 г., което е подписано с електронен подпис от адв. М. Иванов на 31.03.2026 г.. Платежният документ съдържа дата на регистрация (10.03.2026 г.), но не и номер на регистрация. В отговор на частната жалба Б. Б. възразил срещу присъждането в негова тежест на разноски и е направил възражение за прекомерност на претендирания размер от 420 евро адвокатско възнаграждение. При така осъществените факти първата инстанция необосновано е приела, че „ТИЕМ ФИНАНСИ“ООД има право на разноски в размер на 420 евро и е допълнила влязлото в сила определение от 13.03.2026 г. Действително с оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски, но в случая преди прекратяване на делото не са представени доказателства, че „ТИЕМ ФИНАНСИ“ООД е направил разноски. Към този момент по делото е представено само пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение, платимо по банков път. Доказателства за плащане на договореното възнаграждение не са представени по делото и правилно не са присъдени при постановяване на определението от 13.03.2026 г., поради което не са били налице основания за неговото изменение. Обстоятелството, че производството по делото е прекратено в закрито заседание не може да се разглежда като възпрепятстващо ответната страна да упражни процесуалните си права, защото определението от 13.03.2026 г. е постановено по повод именно нейно искане и от тази гледна точка не е „неочаквано“ от тази страна по спора. Допълнително трябва да бъде посочено, че счетоводният документ, представен с частната жалба като доказателства за направените разноски установява само изготвянето на платежно нареждане на паричен превод по банков път, но не и изпълнението му, респективно действително извършване на плащане на договореното адвокатско възнаграждение. По изложените съображение обжалваното определение трябва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 235, ал. 1 от АПК и чл. 176а от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането на „ТИЕМ ФИНАНСИ“ООД за изменение на влязло в сила определение в частта относно разноските и заплащане на разноски. Само за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че АС в нарушение на процесуалните правила не е разгледал направеното от Б. Б. на 21.04.2026 г. в отговора му по частната жалба на „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД, разгледана като искане по чл. 176а от АПК, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, чийто размер за първи път е индивидуализиран в процесуално искане именно в тази частна жалба. Но с оглед приетото за установено от настоящата инстанция, че доказателствата за разноски не са представени своевременно и не доказват, че са направени, не се дължи произнасяне по това възражение. По водене на делото пред настоящата инстанция страните не претендират разноски, а и с оглед неговия характер такива не трябва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение