Определение № 17 от 15.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 9/2016 г.

ВКСIII гражданско отделение15.01.2016 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 15223 от 12.10.2015 г., поправена с молба вх. № 16719 от 09.11.2015 г. на Т. О. П. от [населено място], обл. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 345 от 30.03.2015 г. на Врачанския районен съд, 5 граждански състав, постановено по гр.д. № 3659/2014 г., потвърдено с окончателно въззивно решение № 405 от 12.09.2015 г. по в.гр.д. № 506/2015 г. на Врачанския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Т. О. П. от [населено място], обл. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 345 от 30.03.2015 г. на Врачанския районен съд, 5 граждански състав, постановено по гр.д. № 3659/2014 г., потвърдено с окончателно въззивно решение № 405 от 12.09.2015 г. по в.гр.д. № 506/2015 г. на Врачанския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове от Т. О. П. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата от 864 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреда на преносим компютър, разходи за диагностициране на повредата и разходите за закупуване на части, за пропуснати ползи от неоползотворено работно време, през което е диагностицирана повредата и сумата от 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на неизпълнени договорни задължения от страна на ответното дружество. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. П. от АК-К. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за нейната недопустимост, поради липсата на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, както и за нейната неоснователност. Молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая от изложеното в молбата за отмяна, съдът приема, че същата е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но в изложението липсват фактически твърдения, които да обосноват извод за наличието на този фактически състав. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства за тях. В случая молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а на твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява недопустима. В този аспект искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на релевантни по делото обстоятелства, се явява недопустимо като несвоевременно направено/молителят ищец е следвало да направи такова доказателствено искане с исковата молба, или при условията на чл. 143, ал. 2, респ. чл. 146, ал. 3 ГПК, а пред въззивния съд съобразно чл. 266, ал. 2 ГПК, но не едва с молбата за отмяна, какъвто е настоящият случай. В заключение, производството по молбата за отмяна на заявеното основание е недопустимо, поради отсъствието на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Въведените в молбата твърдения не сочат за основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, в частност по т. 1 от този законов текст, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната решение без да са налице релевираните предпоставки за отмяна, поради което молбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

12