Определение № 132 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1431/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат К. Д. Г. срещу определение №1403 от 28.05.2025 г. по в.гр.д.№163/2023 г. на САС, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено определението за прекратяване на въззивното производство и на адвокат К. Д. Г., особен представител на жалбоподателите, ответници в първоинстанционното производство, е определено възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 лв. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се поддържа, че размерът на възнаграждението следва да бъде завишен до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за възнаграждение за адвокатска работа. Ответната страна по жалбата „Юробанк България“ АД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на САС е посочил, че с оглед осъществените от особения представител процесуални действия – подаване на въззивна жалба, два броя становища и участие в съдебно заседание и предвид естеството и обема на извършената работа, изразяваща се в преповтаряне на възраженията и доводите в отговора на исковата молба, възнаграждението следва да бъде определено в размер на 150 лв., платимо от внесения от ищеца „Юробанк България“ АД депозит за ССЕ, който не е бил усвоен. Определението е правилно. В разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, отнасяща се до назначаване на особен представител на разноски на ищеца, е установено, че възнаграждението на особения представител се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, включително и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 ЗА. От друга страна след постановяване на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., е формирана многобройна практика на ВКС, съобразно която предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, тези размери подлежат на преценка от съда като от значение са видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, интересът и видът и количеството на уговорената и извършена работа. В конкретния случай, определеният размер на възнаграждението на особения представител на въззивниците за производството пред САС, съответства на фактическата и правна сложност на делото, определена от обстоятелството, че се обжалва решение по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК срещу солидарно задължени лица – кредитополучатели по договор за банков кредит, като в изготвената от особения представител въззивна жалба и в депозираните становища бланкетно и схематично се преповтарят наведените в отговора на исковата молба доводи. Т.е. изцяло в съответствие с посочената практика, въззивният съд е осъществил преценка на предмета на делото, на фактическата и правната му сложност, на обжалвания интерес и на извършените от процесуалния представител на ищеца действия (изготвяне на въззивна жалба, становища и явяване в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, преди прекратяване на производството поради оттегляне на въззивната жалба от въззивниците), респективно наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, а определението като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение