Определение № 450 от 16.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1375/2025 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на А. А. К., с която се претендира допълване на определение № 3161/10.11.2025 г., постановено по настоящото т. д. № 1375/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, първо търговско отделение. В молбата се сочи, че настоящият състав не се е произнесъл по първия формулиран в молбата за допускане на касационно обжалване въпрос. Заявяват се твърдения, че съставът неправилно е констатирал, че възражението за липса на пасивна легитимация поради неизпълнение на задължението за заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“ не е на К., а на нейния баща А. К., е било заявено едва с касационната жалба. Поддържа се, че това възражение е било общо формулирано още във въззивната жалба и доуточнено в писмените бележки, представени пред Софийски градски съд. Искането е съдът да се произнесе по въпроса за задълженията на въззивния съд с оглед пропуска му да обсъди въпросното възражение. От ответника по молбата не е постъпило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В процесната хипотеза не са налице факти, които да обосноват наличието на необходимост постановеното на 10.11.2025 г. определение по настоящото дело да бъде допълнено. С него съдът се е произнесъл по всички поставени от касаторката въпроси. Искането на практика представлява оплакване за неправилност на постановения от касационната инстанция акт. Той обаче не подлежи на проверка и е окончателен. За пълнота следва да бъде отбелязано обстоятелството, че сама молителката признава, че възражението за липса на пасивна легитимация, обосновано с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ не от нея, а от нейния баща е заявено ясно едва в писмените бележки, представени пред въззивната инстанция, т. е. след приключване на устните състезания по делото. Дори хипотетично да се приеме, че такова възражение е било заявено във въззивната жалба /което не е вярно/, то и в този случай произнасянето на касационната инстанция би било същото, доколкото соченото възражение не е било повдигнато в първоинстанционното производство, следователно е било преклудирано в съответствие с правилото на чл. 133 ГПК С тези мотиви и на основание чл. 250 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС