Определение № 763 от 05.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 347/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. К. К. срещу определение № 15175 от 28.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 12089/2009 г. на Софийски градски съд. С атакуваното определение е потвърдено определение на Софийски районен съд, 29 с-в от 16.10.2009 г. по гр. д. № 14639/2009 г., като по този начин е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за присъждане на основание чл.78, ал.4 ГПК на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. поради обезсилване на издадените срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма] с определение от 05.08.2009 г., постановено на основание чл.415, ал.2 ГПК по същото дело. Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на IІ т.о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но независимо от нейната редовност, същата е процесуално недопустима, тъй като с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК са изключени от касационно обжалване определенията на въззивните съдилища с обжалваем интерес до 1 000 лв., която хипотеза е налице в разглеждания случай. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение