Определение № 618 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. К., гражданка на Израел, чрез пълномощник адв. Н. Вълков, против разпореждане № 34404 от 21.10.2025г., постановено по адм. дело № 10835/2025г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното разпореждане е върната жалба вх. № 25354/17.10.2025г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че изводите на съда за просрочие на жалбата са неверни, тъй като жалбата е подадена чрез ССЕВ на 09.10.2025г., а не на 17.10.2025г., на която дата административната преписка е входирана в съда с вх. № 25354/17.10.2025г. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото на същия съд за разглеждане на жалбата. Ответникът – завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в Израел не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от К. К., гражданка на Израел, чрез пълномощник адв. Н. Вълков, против отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“) на територията на Република България, издаден на 26.09.2025г. от завеждащ „Консулска служба“ в посолството на Република България в Тел Авив, Израел. С обжалваното определение съдът е върнал, като просрочена, жалбата против посочения акт и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е връчен на заявителя на 30.09.2025г., докато жалбата против същия отказ е подадена на 17.10.2025г., след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Определението е неправилно. От данните по делото е видно, че 17.10.2025г. не е датата на подаване на жалбата против отказа за издаване на виза „D“, както погрешно е приел решаващият съд, а това е датата, на която преписката по издаването на акта е постъпила в съда, заведена с вх. № 25354/17.10.2025г. Върху самата жалба няма отбелязване на входящ № и дата, същата е подписана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от адв. Н. Вълков на 09.10.2025г. В частната жалба се сочи, че жалбата срещу процесния отказ е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 09.10.2025г. в 17:21ч. до адресати: Министерство на външните работи и Посолство на Република България в Тел Авив, Израел. В подкрепа на горното към частната жалба е приложена разпечатка от интернет портала на ССЕВ – профил на адв. Вълков, съгласно която на 09.10.2025г. в 17:21ч. е подадена жалба № 17049625/09.10.2025г. от К. К. срещу отказ от 26.09.2025г. за издаване на виза вид „D“ по заявление № TLV25000251V/08.07.2025г., с получатели: Министерство на външните работи, Посолство на Република България в Тел Авив, Израел. Приложени са и удостоверение за връчване /време на подаване/, генерирано от ССЕВ, от което се установява, че на 09.10.2021г. в 17:21ч. от връчителя Н. Вълков е изпратен документ – жалба от К. К. срещу отказ за издаване на виза вид „D“, с получатели Министерство на външните работи, Посолство на Република България в Тел Авив, Израел, както и удостоверение за връчване /подаване/, генерирано от ССЕВ, от което се установява, че на 10.10.2025г. от Министерство на външните работи е изпратено съобщение до профила на адв. Вълков, потвърждаващо регистрацията на документ: „Вашият документ с номер в ССЕВ 17049625 е регистриран с входящ номер КОВ-31-00-54/10.10.2025“. Този документ с номер в ССЕВ 17049625, видно от профила на адв. Вълков в ССЕВ, е именно жалбата на К. К. срещу процесния отказ, подадена чрез ССЕВ на 09.10.2025г. в 17:21ч. След като актът е постановен на 26.09.2025г., на която дата е и връчен на заявителя, 14-дневният срок за оспорването му е изтекъл на 10.10.2025г., с оглед на което подадената на 09.10.2025г. чрез ССЕВ жалба не е просрочена. Видно е, че оспорващата е спазила 14-дневния срок за обжалване на акта, поради което съдът не е имал основание да върне жалбата и да прекрати производството по делото, на основание чл. 215, т. 5 АПК. Разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като с оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по претенцията за присъждане на разноски за настоящото производство пред ВАС на основание чл. 236 АПК вр. чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,