Определение № 248 от 17.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4556/2013 г.
ВКСII търговско отделение17.07.2014 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от страна на пълномощника на пълномощника на [фирма]-гр. София за допълнение В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на определение №326 /03.06.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч. т.д. № 4556/13 по описа на ВКС като се присъди в полза на молителя сумата от 1600 лева-платено адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София за допълнение В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на определение №326 /03.06.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч. т.д. № 4556/13 по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1229 от 14.06.2013 г. по т.д. №2996/12 на САС по касационна жалба на МИТИТС. Твърди, че съдът е пропуснал да присъди сумата от 1600 лева-платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в процеса по обжалване, съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК в писмен отговор изразява становище за прекомерност на размера на договореното адвокатско възнаграждение,съгласно чл.78 ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира,че молбата е подадена в законовия срок -29.03.2014 г. и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: В действителност при постановяване на определението си по л.288 ГПК настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските направени от ответника по касационната жалба. В молбата по чл.248 ГПК от страна на [фирма]-гр. София се твърди, че същите се дължат на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл.78 ал.3 ГПК и с оглед представените пълномощно и разписка,както списък по чл.80 ГПК на разноските пред ВКС. По делото,обаче липсват доказателства, че сумата на договореното възнаграждение е внесена по сметка на процесуалния представител от страна на дружеството-молител,така както е уговорено в договора за правна помощ, а и не е налице и разписка за плащане в брой, поради което и настоящият състав счита молбата за недоказана по основание. Това следва от становището в т.1 на ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път задължително се представят доказателства за това. Водим от изложеното, състав на ВКС,ІІ т.о.