Определение № 227 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 187/2025 г.

Производството е по чл.166, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на Е. К. Г., чрез адв. Рафаилов, срещу определение №2131 от 22.11.2024г., постановено по адм. дело №577/2024г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е оставено без разглеждане искането ѝ за отмяна и без уважение искането ѝ за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-12-1052/04.11.2024г. на Кмета на община Нова Загора, с която на Г. Д. Т. и Е. К. Г. е наредено доброволно да премахнат собственият им и опасен за живота и здравето на гражданите строеж, находящ се в УПИ V-1093, кв. 84 по ПУП на гр. Нова Загора /ПИ № 51809.502.1093.1 по КККР/, както и да изхвърлят генерираните в резултат на премахването на строежа строителни и други отпадъци на място, определено от отдел „Екология, чистота и озеленяване" към Община Нова Загора, като е определен срок за доброволното му премахване - 30 календарни дни, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се излагат твърдения за неправилност и немотивираност на частта от обжалваното определение, с която се оставя без разглеждане искането за отмяна на допуснато от административния орган предварително изпълнение на процесната заповед. По отношение на частта от обжалваното определение, с която се оставя без уважение искане за спиране допуснато по закон предварителното изпълнение на процесната заповед, твърди, че съдът се е произнесъл без да е бил сезиран с такова искане, съответно това произнасяне е недопустимо. Не сочи факти или доказателства, оборващи изводите на съда за недоказаност от жалбоподателя на вредите за него от предварителното изпълнение, които да са противопоставими по реда на чл. 166, ал. 2, изр. 1 от АПК. Претендира се обезсилване на обжалваното определение в частта му, в която е оставено без разглеждане искането за отмяна на допуснато от органа предварителното изпълнение на процесната заповед. Претендира се отмяната на обжалваното определение в частта му, в която е оставено без уважение искането за спиране допуснато по закон предварителното изпълнение на процесната заповед и произнасяне по същество с постановяване на исканото спиране. По реда и в срока по чл. 232 от АПК не е постъпило възражение от ответника по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, но неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, в частта, в която е оставил без уважение искане за спиране допуснато по закон предварителното изпълнение на процесната заповед, съдът правилно приема, че оспорването не спира изпълнението ѝ, защото предварително изпълнение е допуснато по силата на изричната разпоредба на чл.217, ал.1, т.9 от приложимия специален закон – ЗУТ, тъй като процесната заповед е издадена на осн. чл. 195, ал. 6, т.1 от ЗУТ. Изложените от органа фактически съображения за премахване на обекта по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ изпълват хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК - да е опасен за живота и здравето на гражданите. Във връзка с изложените в особеното искане доводи, развил мотивирани съображения, защо счита, че предварителното изпълнение на процесната заповед е по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, а не е допуснато от органа в заповедта, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение следва да са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". С оглед на този извод, приел, че в тежест на оспорващата е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая тя не е сторила. В искането ѝ нито се твърдят, нито се представят доказателства за настъпване на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта. Липсват и каквито и да било доводи, обосноващи исканото спиране на предварителното изпълнение, поради което не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за уважаване на това искане. Тъй като преценил, че допуснатото предварителното изпълнение на процесната заповед е по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, а не е допуснато от органа, оставил без разглеждане като недопустимо, искането за отмяна на допуснато от административния орган предварително изпълнение на процесната заповед. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Противно на твърденията, изложени от Е. Г., в особеното ѝ искане, развити и в частната жалба, предварителното изпълнение на заповедта не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от АПК, а произтича от нормата на чл.217, ал.1, т.9 във вр. с чл. 195, ал. 6, т.1 от ЗУТ. Волята на административния орган, в този случай, изрично е обективирана в последното изречение от диспозитива на процесната заповед и произтича от нормата на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ, поради което не подлежи на съмнение, че той не е имал предвид възможността, която му дава чл.166, ал.3, изр. второ от ЗУТ. В тази връзка е некоректно твърдението на искателя, че органът словесно се позовава на чл.166, ал.3, изр. второ от ЗУТ, защото никъде в процесната заповед не е използван термина „непосредствена опасност“, квалифициращ тази норма, а само думата „опасност“, използвана от законодателя в приложения от органа състав по чл. 195, ал. 6, т.1 от ЗУТ. Тъй като заповедта е издадена с това основание, а не с основание по чл.166, ал.3, изр. второ от ЗУТ, правилно органът е указал на адресатите ѝ, че за нея е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, уредено с нормата на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ. Изцяло в правомощията на съда е да извърши преценката за правното основание на искането за спиране и в случая то е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, както правилно е приел административният съд. С допускане на предварителното изпълнение на актът, законът е презюмирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на които обжалването не спира изпълнението на акта. Спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение може да се допусне само при наличие на предпоставките по чл.166, ал.2 във вр. с ал.4 от АПК: обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно-трудно поправима вреда, от изпълнението на невлезлия в сила административен акт, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта, в тежест на неговия адресат е да обоснове предпоставките за спиране по чл.166, ал.2 от АПК. В случая, като адресат на заповедта, Е. Г. нито в особеното си искане пред административния съд, нито в частната жалба срещу процесното определение твърди, че от изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди, не представя доказателства в тази връзка, нито каквито и да било доводи, обосноваващи исканото спиране на предварителното изпълнение. Неоснователни са всички доводи, наведени с частната жалба срещу процесното определение. С обжалваното определение правилно се оставя без разглеждане искането за отмяна на допуснато от административния орган предварително изпълнение на процесната заповед, защото такова допускане липсва в процесната заповед, съответно липсва предмет на това оспоравне. След като съдът е извършил законосъобразна преценка за естеството и основанието на допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед, правилно приема, че дължи произнасяне по особеното искането, формулирано в жалбата, разглежда го и го оставя без уважение. С оглед на изложеното, обжалваното определение, като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение