Решение № 2856 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 213/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Заместник-кмета на Община Варна и от „Т-Инвест“ ЕООД против Решение № 11752/29.10.2025 г., постановено по административно дело № 91/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена Заповед № Г-038/09.04.2024 г. на Заместник – кмета на Община Варна. В касационните жалби се съдържат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Ответната страна „Мед Груп 2016“ ЕООД се представлява от адвокат Д. Георгиев, който оспорва касационните жалби и изразява становище за правилност на оспореното решение, съдържащо се в писмен отговор. Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Ответниците З. А. С. и Г. М. М., посредством писмени отговори и становище, изготвени от особен представител адвокат М. Дюлгеров считат касационните жалби за неоснователни молят съдебното решение да остане в сила. Останалите ответни страни С. К. А., Н. И. Н., В. К. Ж., П. К. Я., Е. Й. Ж., С. Й. Ж., Е. Т. Д. и Д. Т. Д., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на съдебен контрол е Заповед № Г-038/09.04.2024 г. на Заместник – кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП – План за регулация и застрояване за УПИ XV-304, УПИ XVI-305 и УПИ XVII-306 и Работен устройствен план за УПИ XVII-306, кв. 308 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, [улица], № 14 и [улица]. Съдът е отменил изцяло оспорената заповед, след като е приел, че изменението на регулационния план е одобрено в нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а относно застроителния план е приел, че заповедта се явява незаконосъобразна по форма, което възпрепятства съдебната й проверка по съществото на спора. Възприетите от първостепенния съд фактически установявания са верни, а правните му изводи напълно се споделят от настоящия състав, тъй като са обосновани и материално законосъобразни. Изменението на регулационният план се позовава на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, според която действащият план може да се изменя когато настъпи изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия, така, че имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или когато се установи непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. В конкретния случай, на изследване е подлежала първата хипотеза, посочена в цитираната норма. Установено е, че действително е налице несъответствие между кадастралните и регулационните граници на имотите, доколкото в кадастралната карта са нанесени три отделни поземлени имоти, които според действащия регулационен план образуват един урегулиран поземлен имот, като целта на процесното изменение е този УПИ да се раздели на три отделни УПИ по кадастралните граници на трите ПИ. Не е налице обаче другото кумулативно условие за изменение на регулационния план на посоченото основание, а именно наличието на кадастрално изменение или нова кадастрална карта, което времево да е настъпило след одобряване на действащия регулационен план, така, че да послужи като основание за изменението му съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено по делото е, че действащият регулационен план е одобрен през 2009 г., въз основа на кадастрална карта, одобрена през 2008 г., която не е била изменяна по отношение на границите на процесните имоти. Тоест, кадастралната карта е одобрена преди, а не след одобряването на действащия регулационен план, поради което не са налице предпоставките за неговото изменение съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както правилно е приел съдът. Правилен е изводът и за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта на одобрения план застрояване и работен устройствен план. Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да бъдат изменяни по изключение само на условията предвидени в чл. 134 по ал. 2 и ал. 1 ЗУТ. Единственото правно основание за изменение на действащия ПУП в случая, което се извлича от документите, съставени в хода на административното производство е това по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Това основание е приложимо само досежно изменение на плана за регулация и не представлява основание за изменение на плана за застрояване. Както в заповедта, така и в относимата административна преписка липсват други правни и/или фактически основания за одобреното застрояване, поради което правилен е изводът за незаконосъобразност на заповедта в тази й част поради неспазване на изискванията за форма, разписани в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Дори да се пренебрегне този пропуск, предвидено е застрояване в три отделни урегулирани поземлени имоти, които са обособени като такива в резултат на незаконосъобразно регулационно изменение, което води от своя страна до незаконосъобразност и на плана за застрояване и работния устройствен план. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна „Мед Груп 2016“ ЕООД следва да се присядат сторените разноски в размер на 1533,88 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,