Решение № 429 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 233/2010 г.

Решение № 429 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 233/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. С. П., чрез пълномощника му адвокат М. И., против решение № 629 от 23.11.2009 г., постановено по гр. д. № 703 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е оставено в сила решение № 66 от 8.05.2007 г. по гр. д. № 44/2007 г. на Районен съд-Левски за допускане на съдебна делба на процесния недвижим имот при три равни дяла, от които един общ за А. С. Д. и С. С. И., един общ за К. С. П. и М. Н. П. и един общ за Г. И. Ж. и С. К. Ж. В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което правата в съсобствеността се определят на 65 % за К. и М. П., 26 % за Г. и С. Ж. и 9 % за наследниците на В. Д. Ответниците по касационната жалба А. С. Д., С. С. И., Г. И. Ж. и С. К. Ж. не са изразили становище по основателността й, а М. Н. П. счита, че същата е основателна. С определение № 521 от 20.05.2010 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос дали уговорката между приобретателите за дяловете, при които придобиват право на собственост, следва да отговаря по съдържание и форма на изискуемите за договора за прехвърляне на собствеността или не. В случая съдът е установил, че процесният имот е закупен с приватизационен договор по чл. 35 ЗППДОП (отм.) от 22.10.1997 г. от К. С. П., Г. И. Ж. и В. А. Д. /последната е починала и е наследена от ищците А. С. Д. и С. С. И./. По основния спорен въпрос за правата в съсобствеността е прието, че не е оборена презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС за равни дялове на купувачите, доколкото в нарушение на чл. 7 от Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 ЗППДОП (отм.) в договора не са посочени дяловото участие и преференциите на купувачите, а това прави приложима презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, че ако не е уговорено друго, правата на съсобствениците се считат равни; споразумението между купувачите от 18.08.1997 г. с нотариална заверка на подписите от 22.09.1997 г. относно "дяловото им участие" не е неразделна част от договора и не установява уговорка за "другото", надлежно направена като форма и съдържание и касае само финансовите им отношения при придобиването на имота. В приложеното към касационната жалба решение № 636 от 29.11.2005 г. по гр. д. № 269/2005 г., ВКС, I г. о. е прието, че оборването на презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС става с доказването на конкретни факти, относими към вътрешните отношения между съсобствениците, от които може да се направи извод, че между тях е постигнато съгласие за придобиването от единия на по-голям обем права от тези по договора, т. е. прието е, че допустимо споразумението между приобретателите да не е обективирано в договора. Правилно е становището по приложеното към касационната жалба решение. Поставеният въпрос е относим в случаите, когато съсобствеността възниква по волята на две или повече лица, които придобиват вещно право въз основа на правна сделка. С какви права същите ще участват в съсобствеността зависи от вътрешните отношения на приобретателите към момента на възникване на съсобствеността. Съглашението между приобретателите за правата им в съсобствеността не е част от съвпадащите волеизявления на насрещните страни по договорното правоотношение, поради което не е задължително същото да бъде обективирано в самия договор. Това се отнася и в хипотезата на сключен приватизационен договор по чл. 35 ЗППДОП (отм.). Нарушението на изискването на чл. 7 от Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 ЗППДОП (отм.) в договора да се посочва дяловото участие на купувачите, не води до недействителност на съглашението между последните за правата им в съсобствеността. В този случай съглашението не би могло да бъде противопоставено при спор с трети добросъвестни лица, но във вътрешните отношения между купувачите същото има предвиденото в чл. 20а, ал. 1 ЗЗД действие. По основателността на касационната жалба: Предмет на делбата е обект "Х. ч.", находящ се в [населено място], пл. "България" № 37, собствеността върху който е придобита с договор от 22.10.1997 г. по чл. 35 ЗППДОП (отм.) от К. С. П., Г. И. Ж. и В. А. Д. В договор е посочено, че правото на собственост е преминало в момента на сключването му, а следователно релевантно за правата в съсобствеността е наличието на споразумение между купувачите към 22.10.1997 г. Такова е подписано между купувачите на 18.09.1997 г., с нотариална заверка на подписите им от 22.09.1997 г., според което К. П. има дялово участие 55 %, Г. Ж. - 26 % и В. Д. - 19 %. Липсват доказателства след сключването на договора някой от съсобствениците да е прехвърлил права чрез договор, сключен в изискуемата от закона форма, а обстоятелството в какво съотношение е изплащана разсрочената част от цената на недвижимия имот е изцяло неотносимо при преценка правата на съсобствеността. Следователно въз основа на легитимиращия собствеността договор и съгласно постигнатото между купувачите споразумение К. П. е придобил 55 % ид. ч. от имота, Г. Ж. - 26 % ид. ч., а В. Д. - 19 % ид. ч., като след смъртта на последната на 20.12.2005 г. и на съпруга й на 28.07.2007 г. правата й са преминали при равни дялове към наследниците им по закон - ищците С. И. и А. Д. С оглед горните изводи следва, че въззивното решение в частта, с която са определени правата в съсобствеността е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се определят правата в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот, както следва: 110/200 ид. ч. в съпружеска имуществена общност за К. С. П. и М. Н. П., 52/200 ид. ч. в съпружеска имуществена общност за Г. И. Ж. и С. К. Ж., 19/200 ид. ч. за С. С. И. и 19/200 ид. ч. за А. С. Д. С оглед изхода на настоящото производство С. И. и А. Д., които са оспорвали наличието на неравни дялове в съсобствеността следва да възстановят на К. П. направените по повод въззивното и касационно обжалване разноски в размер на 979.50 лв., представляващи заплатени държавни такси и възнаграждение за процесуално представителство от адвокат М. И. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение