Определение № 183 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. В. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Д., против решение № 1395 от 13 август 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1312/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 260921 от 15 март 2021 г., постановено по гр.д. № 2601/2020 г. по описа на Районен съд Варна, за отхвърляне на предявения от В. против „Еос матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], иск за признаване за установено между страните, че В. не дължи на дружеството суми по изпълнително дело, образувано по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както следва: 18152,39 лева главница по договор за банков ипотечен кредит, ведно със законната лихва от 27.10.2020 г., 4785,17 лева законна лихва за периода 23.03.2018 г.-27.10.2020 г., 8371,86 лева неолихвяеми вземания – законни лихви за периода 03.08.2013 г.-23.03.2018 г., поради погасяване по давност на вземането, и в тежест на касатора са присъдени разноски. Касационният съд в настоящия си състав, като взе предвид, че поставените от касаторите въпроси са насочени към това тече ли давност по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, приема, че производството по делото следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК, тъй като от значение за разрешаване на спора ще е даденото от ВКС тълкуване по този въпрос. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,