Решение № 3493 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. М., гражданин на Украйна, против решение № 9365/30.10.2025г., постановено по административно дело № 959/2025г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. М. срещу заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директор на ОД МВР Бургас, с която на А. М. наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.3, вр. с чл.42, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ)- експулсиране; на основание чл.42, ал.2 oт ЗЧРБ му е отнето правото на пребиваване в Република България и му е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз за срок от 5 години. С определение № 487/16.01.2026г., постановено по административно дело № 959/2025г. на Административен съд-Бургас, влязло в сила на 02.02.2026г., е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от А. М., род. на [дата на раждане], гражданин на Украйна, представляван от пълномощника адв. П. Димитров от АК- Бургас, против решение № 9365/30.10.2025 г. по адм.дело № 959/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. М. против заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директора на ОД МВР Бургас досежно наложената мярка експулсиране. В касационната жалба по отношение на останалата част от решението се излагат доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл.209,т.3, предл.І и ІІІ от АПК- противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл.42з, ал.3 от ЗЧРБ и чл.44в, ал.3 от ЗЧРБ. Поради това се моли за отмяната на решението и за разрешаване на спора по същество с отмяната на заповедта на началника на ОДМВР-Бургас по отношение на отнемането на правото на пребиваване в Република България и на наложената забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз за срок от 5 години. Жалбоподателят претендира присъждането на направените разноски за заплащане на държавна такса. Ответната страна- директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- град Бургас, в представено писмено становище оспорва жалбата. Счита, че решението на съда е правилно, тъй като е постановено в пълно съответствие с материалния закон и е обосновано. Поради това моли жалбата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима в частта, с която се обжалва решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата срещу наложените принудителни административни мерки отнемане на правото на пребиваване в РБ и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз за срок от 5 години. В тази част жалбата е насочена срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол по аргумент от чл.46, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗЧРБ, подадена е от активно легитимирана страна, за която постановеното решение е неблагоприятно, а преклузивният срок по чл.211, ал.1 от АПК е спазен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директор на ОД МВР Бургас, с която на А. М., роден на [дата]., гражданин на Украйна, е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.3, вр. с чл.42, ал.1, т.1 от ЗЧРБ „експулсиране“ и на основание чл.42, ал.2 oт ЗЧРБ му е отнето правото на пребиваване в Република България и му е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз за срок от 5 години. По отношение на оспорването на принудителната мярка "експулсиране" предвиденият в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ съдебен контрол е проведен, като решението на Административен съд – Бургас е окончателно в частта, с която е отхвърлена жалбата на А.М. по отношение на експулсирането му. За да отхвърли жалбата по отношение на останалите две принудителни административни мерки, посочени по горе, съдът е приел, че те са наложени от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в пълно съответствие с целта му. Съдът е изложил мотиви, че тези две принудителни мерки се налагат в условията на обвързана компетентност съобразно правилото на чл.46, ал.2 от ЗЧРБ. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след пълен и прецизен анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Противно на твърденията на касатора, в мотивите на постановения съдебен акт съдът е обсъдил поддържаните от него доводи и възражения както относно определеният срок на мярката по чл.42з от ЗЧРБ така и за съответствието му с правилото на чл.43з, ал.3 от ЗЧРБ и с принципа на съразмерност, установен в чл.6 от АПК; относно приложението на чл.44в, ал.3 от ЗЧРБ. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че при налагане на мерките административният орган е отчел обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че А. М. е имал регистрация като чужденец с временна закрила на територията на страната ни до 04.03.2025г. като в периода 27.02.2022г.- 25.09.2024г. са регистрирани многобройни преминавания през границите на България с краткосрочни престои в страната. Няма данни той да е уязвимо лице по смисъла на §1, т.4б от ДР на ЗЧРБ. Приобщените към делото доказателства установяват по категоричен начин незачитането на законовия ред в Република България от страна на украинския гражданин. Последният е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.270, ал.1 от НК и чл.131, ал.2, т.4 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 12.03.2025г. в град Бургас противозаконно е пречил на органи на власт- полицаи от Второ районно управление, да установят самоличността му; опитал се е да избяга и е оказал съпротива като причинил на единия от полицаите лека телесна повреда. От данните по делото се установява, че чужденецът, заедно с друг украински гражданин- В. Х., е заварен от полицейските органи на [адрес] в [жк] в град Бургас и при поискване на документи за самоличност двамата чужденци оказали яростна съпротива, като напръскали полицаите с лютив спрей, съборили ги на земята и се опитали да избягат. При извършения личен обиск на другия украински гражданин в него са открити инструменти и пособия и технически устройства (шперцове), предназначени за взломяване на секретните механизми на патронници за ключалки, брави и каси без наличието на оригинален за целта ключ. Съдът е обсъдил посочените факти и конкретните обстоятелства, при които М. е извършил посочените деяния и е направил извод, че същите изявяват явното незачитане на чужденеца към установения в България правов ред, поради което обосновано може да се приеме, че неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. При преценката на съразмерността на наложените мерки съдът е съобразил общоизвестния факт, че в Украйна се водят военни действия и че за чужденеца съществува вероятност да бъде мобилизиран, но е приел, че превес следва да има опазването на обществения ред в страната. Правилни и съответни на материалния закон са и изводите на първоинстанционния съд, че определеният от административният орган срок- пет години, е в рамките на срока, посочен в чл.42з, ал.3, предл. І от ЗЧРБ и напълно съответства на осъщественото от М. незачитане на правния ред в страната ни. Този срок се определя по преценка на административния орган, а законът не въвежда изискване за мотивиране на тази преценка. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на чл.44в, ал.3 от ЗЧРБ, съгласно който по отношение на чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава членка, преди въвеждането на сигнала по ал. 1 или 2, дирекция "Миграция" провежда консултации с другата държава членка съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/1860 и чл. 28 от Регламент (ЕС) 2018/1861. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.44в от ЗЧРБ касае въвеждането на сигнали за отказ за влизане и пребиваване ШИС, което се извършва въз основа на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Т.е. едва след налагането на подобна мярка дирекция "Миграция" провежда консултации с другата държава членка съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/1860 и чл. 28 от Регламент (ЕС) 2018/1861 ако чужденецът притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава членка. Ето защо касационната инстанция приема, че сочените в касационната жалба пороци на съдебното решение не са налице, поради което същото следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е отхвърлена жалбата на М. против наложените му принудителни административни мерки по чл.42, ал.2 от ЗЧРБ. В останалата му част, с която съдът е отхвърлил жалбата на М. против заповедта на директора на ОДМВР в частта, с която на А. М. наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.3, вр. с чл.42, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ)- експулсиране, решението на Административен съд-Бургас е влязло в сила като необжалваемо. Съответно касационната жалба в тази й част е оставена без разглеждане с влязлото в сила определение № № 487/16.01.2026г., постановено по административно дело № 959/2025г. на Административен съд-Бургас. Мотивиран така и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение