Определение № 493 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7710/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 15.07.2013 г. по гр.д. № 15029/2011, с което е отменено частично решение № І-35-94/09.07.2011 на Софийския районен съд по гр.д. № 40786/2010, като са уважени до размера на 600 лева предявеният частичен иск за неустойка при преустановяване на електроснабдяването от 18.01. до 31.05.2010 г. по чл. 30, ал. 1 ОУДПЕЕ на [фирма] на основание чл. 92 ЗЗД и за осъждане на [фирма] да възстанови подаването на електроенергия на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с разноските по делото. Недоволен от решението в частта, в която е отхвърлен иска над размера на предявения частичен иск за 600,00 лева до пълния размер 19.680,00 лева за неустойка при преустановяване на електроснабдяването от 18.01. до 31.05.2010 г. по чл. 30, ал. 1 ОУДПЕЕ на [фирма], както и частичните искове за сумите 4.080,00 лева неустойки по чл. 43, ал. 1 ОУДПЕЕ на [фирма] и за 10.000,00 лева неустойка по чл. 44, ал. 1 ОУДПЕЕ на [фирма] е касаторът-ищец И. В. И., представляван от адв. Р.Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на уведомлението от потребителя за прекъсване на електроснабдяването и на 30-дневният срок за възникването и съществуването на правото на обезщетение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата [фирма] и [фирма] не вземат становище Недоволен от решението в частта, в която е уважен иска за реално изпълнение на задължението за възстановяване подаването на електроенергия по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е касаторът-ответник [фирма], представляван от юрк. В. И., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: кои са допустимите доказателствени средства за доказване на правото на собственост и за неговото оборване и по материалноправния въпрос за значението на правото на собственост върху присъединявания обект към електроразпределителната мрежа, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата И. В. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия със съответен абонатен номер и И., към 16.11.2007 г. той е уведомен за задължението му да заплати сумата 765.88 лева цена на консумирана електроенергия, ищецът е възразил, че не дължи исковата сума, тъй като количеството потребена електроенергия е измерено с уред монтиран на недостъпна за проверка височина и е уведомил ответника, че към 18.10.2010 г. е преустановено електрозахранването му. Ответникът е репликирал, че е прекъснал електрозахранването поради неизплатени задължения. С влязло в сила решение между страните е установено, че ищецът не дължи сумата 956,58 лева цена за консумирана електрическа енергия в периода месец декември 2001 – месец юни 2005 г. Електроподаването е възстановено. Извън предмета на доказване са останали и страните не са се позовали на обстоятелствата, кога е прекъснато електроподаването и дали към този момент потребителят е бил изправен и към кой момент вземането на доставчика (ако то е възникнало) е погасено и по какъв начин – чрез плащане, прихващане, опрощаване, погасяване по давност и др., както и кога електроподаването е възстановено. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси от касатора-ищец обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава не е посочена от касатора нито съществува), не се разрешават противоречиво от съдилищата (в представените от касатора съдебни решения са разрешени други правни въпроси) нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че уведомлението от потребителя за прекъсване на електроснабдяването има правно значение, само когато електроподаването не е прекъснато от доставчика (при прекъсване от доставчика уведомлението от потребителя няма смисъл), а 30-дневният срок е приложим, когато правото на неустойка е възникнало с уведомление, за вредите преди уведомлението и след изтичането на 30-дневния срок се дължи обезщетение по общите правила на ЗЗД. Повдигнатите правни въпроси от касатора-ответник не обуславят решението, тъй като предмет на делото е не правото на потребителя да бъде първоначално присъединен към електроразпределителната мрежа, а правото му да бъде да възстановено подаването на електроенергия, след като вече е бил присъединен. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение