Решение № 1896 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12046/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бест-2“ЕООД, с ЕИК 131353145, представлявано от И. Палев, с адрес за кореспонденция гр.София, [жк], [улица], чрез адв. В.Бърчев, срещу Решение № 35515 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 3015/2023 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу потвърдената с Решение № 8/05.01.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при Централно управление на Национална агенция по приходите част на Ревизионен акт № Р-22220221006463-091-001/14.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с която на „БЕСТ 2“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по 8 фактури, издадени от „ЗМ ТЕЧНОПОЛИС ГРУП“ ЕООД, ЕИК и са определени допълнително задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период м. юли 2021 г. в размер на 36 000,00 лв., ведно със съответните лихви за забава към 14.10.2022 г. в размер на 4 582,58 лева. С решението дружеството е осъдено да заплати на НАП 3 896,74лв. разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, необосновано съдът приел, че не е доказана реалността на доставките на услуги по фактурите на посочения доставчик. Съдът, в нарушение на утвърдена съдебна практика на Съда на ЕС на Върховния административен съд, повторил неправилното заключение на приходните органи за наличие на основание за отказ на данъчен кредит само поради действията на доставчика, без дори да е твърдяно участието или знанието на ревизираното дружество за данъчна измама. Съдът не взел предвид заключението на назначената по делото експертиза, според което процесните фактури са редовно осчетоводени при доставчика и получателя. Получените услуги са използвани в независимата икономическа дейност на получателя, който е извършил последващи доставки към „Инвестстрой 57“ЕООД с техния предмет. Не е установено да са извършвани доставки от други доставчици със същия предмет към ревизираното лице за процесния период. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което се отмени РА в посочената част и на дружеството се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – София, чрез юрк. Бакърджиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 887 лв. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С цитираната част на РА, потвърдена с Решението на ДДОДОП София, която е била предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на „БЕСТ 2“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по 8 фактури, издадени от „ЗМ ТЕЧНОПОЛИС ГРУП“ ЕООД, ЕИК и са определени допълнително задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период м. юли 2021 г. в размер на 36 000,00 лв., ведно със съответните лихви за забава към 14.10.2022 г. в размер на 4 582,58 лева. По делото не е било спорно, че основната дейност на задълженото лице през ревизирания период е извършване на строителни услуги.Не е било спорно и това, че дружеството е регистрирано в Камарата на строителите и разполага с технически, кадрови и технологичен потенциал за извършване ан строителни услуги. Според обясненията на ревизираното лице, то е било наето като подизпълнител на свързаното с него дружество „Инвестрой 57“ЕООД, което, от своя страна, било ангажирано като изпълнител на строително-монтажни работи на обект „Университет „Проф.Асен Златаров“, Бургас. Именно в тази връзка РЛ през м.07.2021г. получило строителни услуги от „ЗМ ТЕЧНОПОЛИС ГРУП“ ЕООД, фактурирани с процесните осем фактури с предмет „СМР по договор“. Не е било спорно и това, че фактурите не били платени, както и че дружеството доставчик не било открито на адреса си за кореспонденция и не представило никакви документи в отговор на изпратеното в ревизионното производство до него искане за това. С възражението, подадено на 21.07.2022г., против Ревизионния доклад РЛ представило договор от 16.06.2021г. за изпълнение на СМР на обект „Университет „Проф.Асен Златаров“, Бургас, с който възлага на „ЗМ ТЕЧНОПОЛИС ГРУП“ ЕООД като изпълнител извършването на строителни услуги на обща стойност 180 000лв. на посочения обект с приложена количествено-стойностна сметка към договора, както и актове образец 19, подписани от РЛ като възложител и „ЗМ ТЕЧНОПОЛИС ГРУП“ ЕООД като изпълнител, в които обаче като възложител е вписано дружеството „Инвестстрой 57“ЕООД с управител И. Палев. За да откажат правото на приспадане на вписания във фактурите ДДС, приходните органи приели, че фактурите отразяват доставки на услуги, които не са извършени между посочените в тях страни; няма информация в счетоводството на ревизираното дружество за направените разходи - материални и трудови и за подизпълнители по обекти, което не позволява да се проследи изпълнението на дейностите по превъзлагането на СМР по посочената верига; като допълнителни аргументи са изтъкнати и безспорната липса на плащане по фактурите, както и липсата на каквито и да е наети лица и технически капацитет от страна на фирмата-доставчик. Фактурите били издадени с единствената цел РЛ да приспадне данъка. В съдебното производство е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, което е установило отразяване на процесните фактури при двете страни по сделките; потвърдило е липсата на плащане по фактурите и е установило общо взето съответствие на фактурираните СМР по веригата доставки. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против посочената част на РА, първоинстанционният съд е приел, че представените с възражението против РД актове обр.19 не отговарят на изискванията на Наредба №3 от 31.03.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и по-специално чл.2, съгласно който предмет на Наредбата са актове, с които се документира започването, изпълнението и въвеждането в експлоатация (приемане) на строежите. За такъв акт може да се приеме само представеният Акт обр.15 за установяване на годността на приемане на строежа на посочения по-горе обект. Съдът е сравнил описаните в представените актове образец 12 между „Инвестстрой 57“ЕООД и Университет „Проф.Асен Златаров“ СМР с описаните в представените с възражението против РД актове и е установил пълно несъответствие. Приел е, че не е ясно с какъв персонал процесният пряк доставчик би могъл да извърши услугите, като е съобразил и че седалището на доставчика е в гр.София, а обектът, на който се твърди, че са извършени услугите е в Бургас. При преценката на пълнотата на процесните фактури като данъчен документ съдът е съобразил, че в тях няма никаква конкретизация на фактурираните СМР, сигурна е само общата стойност по фактурите, която обаче не е платена. На основата на тези установявания съдът е потвърдил извода на приходните органи, че процесните фактури не отразяват действително осъществени от издателя на фактурите данъчни събития и че използването на такива фактури е данъчна измама, която не позволява признаване на право на приспадане на посочения във фактурите ДДС. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът потвърдил отказа на право на данъчен кредит само поради неоткриване на прекия доставчик и непредставяне от негова страна на искани документи във връзка с данъчното облагане на ревизираното лице. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства и е направил обосновани фактически и правни изводи. Споделят се напълно като обосновани изводите му, че не е доказано предаването на резултата от фактурираните строителни услуги на ревизираното дружество, както и използването на този резултат за последващи доставки по веригата. Към пълната преценка на доказателственото значение на представените с възражението против РД актове следва да се добави обстоятелството, че в тях като възложител не е вписано ревизираното дружество, а свързаното с него „Инвестстрой 57“ЕООД. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че е установено съответствие на описаните услуги по фактурите на „ЗМ Течнополис Груп“ЕООД с тези по последващите доставки. Най-напред, в процесните фактури няма описание на услуги, както основателно е отбелязал и първоинстанционният съд, а описаните в актовете обр.19 услуги не съвпадат с тези, описани в актовете между „Инвестстрой 57“ЕООД и Университет „Проф.Асен Златаров“, каквато преценка съдът е извършил самостоятелно, поради което с основание не е кредитирано заключението на вещото лице. Преценени в съвкупност с липсата на плащане и липсата на каквито и да е обяснения и доказателства кой точно е работил на обекта на Университета, обсъдените доказателства обосновават решаващия фактически извод за недоказаност на реалното извършване на услуги по процесните фактури. Споделят се и решаващите правни изводи на първоинстанционния съд, основани на дългогодишна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС и на ВАС, че при липса на реални доставки, редовното счетоводно отразяване на фактурите, документиращи доставките не е достатъчно за признаване на претендираното право на приспадане. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 200 евро юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.161, ал.1 ДОПК, последна редакция.