Определение № 2920 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 348/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Й. К., против определение № 1047 от 21.11.2025 г. по в. гр. д. № 425/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, погрешно приложен от въззивния съд, който не е съобразил фактическата и правна сложност на делото и цената на имотите, респ. принципите за пропорционалност и за ефективност при предоставената за ответниците защита по идентични факти. Иска отмяна на обжалваното определение.

Ответниците по частната жалба М. Т. Т. и В. Т. Т. са подали писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който са изложили съображения за нейната неоснователност.

Останалите ответници по частната жалба Х. Й. К., Г. А. К., Ц. Й. М., В. А. Ч., В. Й. К. и С. Й. К. не са подали писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е редовна и допустима.

Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна – с правен интерес да обжалва съдебния акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждането на частната жалба не е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поради което и поддържаните такива в изложението към нея не следва да се разглеждат отделно от оплакванията за неправилността на оспорвания съдебен акт. В мотивите към т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В това производство Върховния касационен съд действа като въззивна инстанция при условията на пълен въззив (ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС).

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Въззивното производство, по което е постановено обжалваното определение, е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца Ц. К. (понастоящем частен жалбоподател), против първоинстанционно решение по чл. 344, ал. 1 ГПК в отхвърлителната му част по иска за делба на жилище (поради прието за основателно позоваване на придобивна давност за него с предявеното по производството правозащитно възражение на част от ответниците), и по въззивна жалба, подадена от ответниците М. Т., В. Т., Х. К., Г. К., Ц. М., В. Ч., В. К. и С. К. (понастоящем ответници по частната жалба), против решението в частта по допускането на делбата на поземления имот.

С въззивното решение по в. гр. д. № 425/2025 г. на Окръжен съд – Габрово е:

• отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 125/2023 г. на Районен съд – Трявна в частта по допускане на съдебната делба между ищеца Ц. К. и ответниците М. Т., В. Т., Х. К., Г. К., Ц. М., В. Ч., В. К. и С. К. на 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор 36720.107.30 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Т., като вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска за делба за тази част от поземления имот, и

• потвърдено същото решение в частта за отхвърляне на иска за делба на жилище, представляващо самостоятелен обект с площ от 31 кв.м. в сграда в същия поземлен имот и с идентификатор *****, и за участието в делбата на останалите ответници, изчерпателно посочени в решението.

С решението въззивният съд, съобразно изхода на спора, пренесен пред него по горепосочените въззивни жалби, е присъдил на ответниците М. Т., В. Т., Х. К., Г. К., Ц. М., В. Ч., В. К. и С. К., и направените от тях разноски от 4 815 лева за първоинстанционното производство.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът и въззивник Ц. К. е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез намаляване поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на присъденото с въззивното решение в полза на насрещната страна по производството адвокатско възнаграждение от 4 800 лева на 1 500 лева, установен размер в Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с настоящо наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, наричана Наредбата). За да остави без уважение молбата му, въззивният съд е приел, че адвокатско възнаграждение от присъдените с решението разноски - 5 лева държавна такса за съдебни удостоверения и 4 800 лева за адвокатско възнаграждение, включващо отделно уговорени и заплатени от всеки от осемте ответници на адвоката възнаграждения от по 600 лева, не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. За обосноваване на този извод са изложени съображения за наличието на фактическа и правна сложност на делбеното дело, отчитайки предмета на спора с наведените от страните твърдения за съществуването, респ. за липсата на съсобственост върху процесните имоти, участвалите в него съделители при многобройните наследствени правоотношения от значение за включването на всеки от тях и определянето на обема им от права в твърдяната от Ц. К. съсобственост върху имотите, както и за съответствието на възнаграждението с обема и начина на предоставена правна защита и съдействие от адвоката на ответниците, изведен не от техния брой и защитаван материален интерес, който не представлява самостоятелен критерий за определянето му, а от извършените по производството процесуални действия. Взел е предвид изготвянето на мотивиран писмен отговор с различни аргументирани доводи, включително и с правозащитното възражение за изтекла придобивна давност, участието във всички проведени открити съдебни заседания, в които са правени различни относими искания по събирането на доказателства за установяване съществуването на съсобственост, респ. за определянето на имотите за допускане до делба и на съделителите. Съобразявайки тези данни въззивният съд е приел, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответниците не е прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да бъде намалявано.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основният критерий, съгласно задължителните разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя, респ. намалява размера на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. Прекомерност е налице тогава, когато се установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС по тълкуване на чл. 101 ДФЕС, което въззивният съд е съобразил, при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не обвързват съда. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В случая производството е особеното исково производство по съдебна делба във фазата по допускането й, свързана с преценката за участието на много на брой съделители, при съобразяване на настъпилото за всеки от тях наследствено правоприемство и направен от някои отказ от наследство, в собствеността върху процесните имоти, обема на правата им в имуществената общност и наличието на съсобственост помежду им при позоваване с възражение на придобивна давност на част от ответниците (наследниците на Й. С. - брат на общия наследодател К. С.), за които спорни въпроси представителят на ответниците (понастоящем и ответници по частната жалба) е излагал обосновани становища, включително и в подадения писмен отговор на исковата молба, и по неговия искания са събирани относими по тези въпроси доказателства. Защитата на ответниците е осъществявана с участието на техния представител във всички (три) проведени в производството пред първата инстанция открити съдебни заседания. При тези данни и съобразявайки вида на търсената защита, наведените от страните доводи и възражения по иска за делба на процесните имоти (интересът по който се определя във фазата по извършването на делбата – т. 17 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), респ. предприетите действия от представителя на тези ответници, всеки от които, макар и на една страна по производството, има право на защита по същото (чл. 56 КРБ, чл. 2 ГПК и чл. 2, ал. 5 от Наредбата - ред., ДВ, бр. 88 от 2022 г.), свързани с установяването на релевантните към тяхната преценка факти, подлежащата на анализиране нормативна уредба и съдебна практика по спорните въпроси, въведени в предмета на производството, и ориентировъчния размер по Наредбата (3 000 лева по чл. 7, ал. 4 във вр. с чл. 2, ал. 9 – ред., ДВ, бр. 88 от 2022 г.), уговореното и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение общо в размер от 4 800 лева е съответно на фактическата и правна сложност на спора. Налице е също и доказване на неговото уговаряне и заплащане от ответниците, предвид представените договори за правна защита и съдействие, разписки и преводно нареждане, в съответствие със задължителните разрешения, дадени в т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Същото е разумно и пропорционално на предприетата и предоставена на ответниците по обем и сложност защита в производството по съдебна делба, а възраженията на частния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК, респ. за нарушаване на принципите на пропорционалност и ефективност - неоснователни.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.