Решение № 3232 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2012 г.

Решение № 3232 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби против решение № 3109/30.12.2011 г., постановено от Варненският административен съд по адм. д. № 2532/2011 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 191005829 от 4.04.2011 г. на ТД на НАП - Варна, с който на Пакри Сали е определено данъчно задължение по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6240 лева и лихви в размер на 2245 лв. и е отхвърлена жалбата му в останалата част. Със същото решение Пакри Сали е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 1719 лева. В касационната жалба на Пакри Сали се твърди неправилност на решението в отхвърлителната му част. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска с отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в същата част. Претендират се разноски. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна се твърди неправилност на решението в отменителната му част, иска се неговата отмяна в тази част и отхвърляне на жалбата в същата част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пакри Сали чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на дирекцията. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността им приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е ревизионен акт № 191005829/4.04.2011 г., с който е приключила извършената ревизия на Пакри Мустафа Сали по прилагането на ЗДДФЛ за периода 1.01.07 г. - 31.12.2007 г. С РА са установени за внасяне задължения по ЗДДФЛ - данък върху дохода в размер на 53 955,64 лева и лихви върху това задължение в размер на 19 410,48 лева, изчислени към 4.04.2011 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Приходният орган е установил наличие на предпоставката по чл. 177, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Приходният орган е анализирал приходите и разходите на семейството на ревизирания субект за периода и е установил надвишаване на разходите със сумата от 459 330,31 лева. Облагаемата данъчна основа на ревизираното лице е определена като получената сума е разделена на две. Приходният орган не е признал на ревизирания субект, получаването на заеми през 2007 г., както следва - 4000 лв. от Стоян Бонев, 15 000 лева от Златко Куртев и 100 000 евро от "Дудов импорт/експорт" Швейцария. По отношение на първия заем е прието, че тъй като Стоян Бонев е разполагал с банков кредит в размер на 8000 лв., той е могъл да престира на ревизирания субект половината от него, а именно 4000 лева. По отношение на втория заемодател е прието, че не са налице доказателства той да е разполагал със сумата предоставена в заем. По отношение на третия заемодател е прието, че не са налице доказателства за реално предаване на сумата. Приходният орган не е признал и предаването на сумата от 26 000 лева от Айнур Сали на ревизирания субект, тъй като разписката за това не е представена в хода на ревизионното производство на Айнур Сали, приключило с издаването на РА. Също така приходният орган се позовава и на писмените обяснения на Айнур Сали, че към 12.11.2009 г. предоставените й суми в размер на 23 000, 100000, 50000 не са върнати. В решението на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с което се произнася по жалбата по административен ред срещу РА е посочено също така, че лицето не е предоставило информация за получени или предоставени заеми в хода на първата ревизия, както и не е декларирало получените парични заеми от посочените лица в представената декларация по чл. 124 от ДОПК за 2007 г. Също така е посочена липсата на доказателства, че лицето Румен Дудов е пребивавало на територията на страна на 11.07.07 г. когато се твърди, че е станало предаването на сумата от 40 000 евро, както и за декларирането на внесените суми при преминаване на границата с оглед изискванията на Валутния закон. Аналогични съображения са изложени и относно предаването на сумата от 60 000 евро. Решаващият орган се е позовал също така и на задължението за заемополучателя, произтичащо от чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за деклариране на непогасени остатъци от заеми, получени през 2010 или предходните пет години в случай, че размерът им надхвърля 40 000 лева. Решаващият орган не е приел за основателно и твърдението за предоставени средства в размер на 26 000 лв. на ревизирания субект от дъщеря му, тъй като такива не са декларирани от нея в хода на извършената й ревизия. Пред административния съд, ревизираният субект е възразил срещу непризнатите от органа по приходите парични средства в размер на 26 000 лева, получени от Айнур Пакри Мехмед на 10.12.07 г., както и срещу непризнаването на произхода на сумите 60 000 евро и 40 000 евро като заем от "Дудов Импорт/Експорт" Швейцария. Административният съд е приел, че събраните по делото доказателства доказват предаване на сумата от 26 000 лева от дъщерята на жалбоподателя на последния. Посочено е, че от предварителния договор от 10.12.2007 г., сключен между дъщерята Айнур Пакри и купувача на апартамента се доказва, че Айнур Пакри е разполагала със сумата от 26 000 лева през 2007 г. Предаването на сумата от дъщерята на бащата се установявало от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Айнур Пакри. Според съда липсата на деклариране на дадената в заем сума в хода на ревизията, извършена на Айнур Пакри е в нейна полза, но това автоматично не води до извод, че този разход реално не е извършен. Съдът не е приел за доказано предаването на паричните средства в общ размер на 100000 евро от "Дудов импорт/експорт" Швейцария на жалбоподателя. В тази част от спора, съдът възприема изцяло констатациите и изводите, направени от решаващия орган. По касационната жалба на Пакри Сали настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема следното: Жалбата е неоснователна. В хода на обжалването, жалбоподателят не е ангажирал категорични доказателства в подкрепа на тезата си, че е получил заем в размер общо на 100 000 евро през 2007 г. от "Дудов Импорт/Експорт". В преписката се намират писмени документи (банкови извлечения), от които се установява обезпечеността на заемодателя да предостави в заем средствата в посочения размер. Също така, безспорно е, а и от съдържащото се в преписката извлечение от Търговския регистър - Берн - Мителланд се установява, че тази фирма е регистрирана в Берн, Швейцария. Недоказано е останало обстоятелството, че на датите, на които се твърди, че са предадени сумите (11.07.2007 г. и 10.11.2007 г.) представителят на дружеството-заемодател е пребивавал в РБългария и е разполагал със средствата в предоставения размер. От друга страна, видно от първоначалния ревизионен доклад № 900437 от 3.12.2009 г. е, че в него е констатирано, че в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2007 г. ревизираният субект не е декларирал получени кредити (заеми). Договорите за заем с въпросното дружество и разписките за получаване на сумите са представени едва при повторната ревизия. От друга страна, от свидетелските показания на св. Дудов се установява, че към 19.10.2011 г. (датата на съдебното заседание, в което е разпитан този свидетел), той е заявил, че заемополучателят все още не му е върнал парите. Следователно, съобразно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ заемополучателят е бил длъжен да декларира сумата на получения и непогасен заем, за което липсват данни да е направено. Също така, по делото липсват данни, жалбоподателят да е декларирал задължението си към чуждестранното лице пред БНБ, съобразно изискването на чл. 10 от Валутния закон. Съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства води до извода за недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че е получил заем от въпросното дружество през 2007 г. в размер общо на 100 000 евро. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е извършил правилна и обективна преценка на събраните по делото доказателства, в резултат на което е формирал обоснован и верен извод. Обжалваното решение в тази част от спора е правилно и следва да се потвърди. По касационната жалба на дирекцията. Жалбата е основателна. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд за доказаност на факта, че през 2007 г. Айнур Мустафа е предоставила на жалбоподателя, който е неин баща сумата от 26 000 лева. Обстоятелството, че Айнур Мустафа е разполагала със сума в посочения размер през м. 12.2007 г. не води автоматично до извода, че тази сума е предоставена в заем на баща й. Както се посочи и по-горе с декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, съставена от ревизираното лице в хода на първоначалната ревизия, то не е декларирало получени заеми, а напротив декларирал е вземане от Айнур в размер на 150 000 лева, които са и били предоставени. От друга страна, безспорно е, че при извършване на ревизия по приложението на ЗДДФЛ за 2007 г. на Айнур Мустафа, последната не е декларирала въпросния заем, което тя самата признава при разпита й като свидетел, без да обяснява причините за това. Видно от РА № 190900232/30.06.2009 г. съставен на Айнур Пакри Мехмед е, че в него е констатирано, че началното салдо на паричните средства към 1.01.2007 г. на Айнур Мустафа се формира вкл. и от получени парични средства от баща й. При тези данни, следва изводът, че през 2007 г. Айнур Мустафа е подпомагана финансово от своя баща, а не обратното. Съвкупната преценка на всички посочени по-горе обстоятелства опровергава съдържанието на разписка от 10.12.2007 г., подписана от Пакри Мустафа Сали за получена от Айнур Мехмед сума от 26 000 лева. Във връзка с тези съображения, настоящата съдебна инстанция преценява като необоснован и неправилен извода на първоинстанционния съд за доказано предаването през 2007 г. на сумата от 26 000 лева на Пакри Сали от Айнур Пакри. Решението в тази част от спора е неправилно и следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу РА и в тази част. С оглед изхода на спора и заявената претенция от Дирекция "ОУИ" - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекцията следва да се присъди разликата до пълния размер на дължимото й се юрисконсултско възнаграждение, а именно 198 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от същия кодекс, Върховният административен съд