Определение № 387 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5844/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. С. Т. срещу определение № 682 от 25.07.2013 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 381 от 2013 г., с което по същество е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 313 от 17.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 1366 от 2010 г. на Троянския районен съд за обезсилване на основание чл.415, ал.2 от ГПК на заповед за изпълнение № 884 от 02.12.2010 г. и издадения въз основа на тази заповед за изпълнение изпълнителен лист. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се моли същото да бъде отменено. Като основания за допускане на касационно обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречива практика на районни и окръжни съдилища и на състави на ВКС по въпроса: може ли съдът, издал заповедта за изпълнение, да я обезсили на основание чл.415, ал.2 от ГПК, когато искът по чл.415, ал.1 от ГПК /чл.422, ал.1 от ГПК/ е бил предявен в посочения в закона едномесечен срок, но производството по този иск впоследствие е било прекратено поради недопустимост на иска. В писмен отговор от 12.09.2013 г. ответницата по частната жалба Радост Г. Г. оспорва същата. С определение № 462 от 07.10.2013 г. на настоящия състав на ВКС делото бе спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: подлежи ли на обезсилване издадена заповед за изпълнение, ако производството по предявения иск по чл.422 от ГПК е било прекратено. Тъй като на 18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС постанови тълкувателно решение по горепосочения въпрос, основанието за спиране на делото вече е отпаднало и същото следва да бъде възобновено. По допустимостта на частната жалба настоящият състав на ВКС, ГК счита следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Ловешкия окръжен съд на 05.08.2013 г., а частната жалба е подадена по пощата на 10.08.2013 г./. Тъй като обаче е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд по заповедно производство, съгласно приетото в т.8 от горепосоченото Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тази частна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея дело на ВКС следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение