Определение № 99 от 29.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 875/2021 г.
ВКСII търговско отделение29.03.2022 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ОСВОБОЖДАВА по искане на ЧСИ И. Х. внесеното на 25.02.2021 г. от „Технострой –Инженеринг 99“АД по сметка на Върховния касационен съд обезпечение в размер на 361 549.02 лв. за спиране изпълнението на въззивно решение № 84 от 14.01.2021 г. по в.т.д. № 179/2020 г. на Бургаски апелативен съд, като същата сума ДА СЕ ПРЕВЕДЕ по сметка на ЧСИ И. Х., с рег. № 878 на КЧСИ, посочена в молба с вх. на ВКС № 1965 от 02.03.2022 г., за погасяване задължението на „Технострой – Инженеринг 99“ АД към Д. Д. Д. по изпълнително дело № 186/2021 г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. № 69/2019г. на Окръжен съд – Ямбол. Препис от определението да се изпрати в счетоводството на ВКС за изпълнение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1795 от 24.02.2022 г., подадена от „Технострой –Инженеринг 99“АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за освобождаване на намиращата се по набирателната сметка на ВКС за обезпечения парична сума в размер на 361 549.02 лв., внесена от дружеството като гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, и превеждането й по посочената в молбата банкова сметка на ЧСИ И. Х., с рег. № 878 на КЧСИ, за погасяване на задължението му по изпълнително дело № 186/2021 г. по неин опис, образувано за удовлетворяване вземането на Д. Д. Д., за което е издаден изпълнителен лист въз основа на решение № 17 от 08.07.2020 г. по т.д. № 69/2019г. на Окръжен съд – Ямбол. Искането е обосновано с постановено от състав на ВКС по настоящото дело определение, с което обжалваното въззивно решение, потвърждаващо изцяло първоинстанционния съдебен акт, не е било допуснато до касация. В отговор Д. Д. Д., чрез процесуалния си пълномощник, заявява, че в настоящата хипотеза молителят няма право да се разпорежда с внесената гаранция, както и че искането е неоснователно. Счита, че компетентен да сезира ВКС с искане за освобождаване на внесената гаранция е единствено съдебният изпълнител, по описа на когото е образувано изпълнително дело за принудително събиране на присъдената с подлежащото на изпълнение съдебно решение сума. Сочи, че след постановяване на определението по чл. 288 ГПК е сезирал ЧСИ И. Х., която да предприеме всички необходими действия за събиране на присъденото му вземане, вкл. да отправи молба до ВКС за освобождаване и превод на внесената парична гаранция от длъжника, която да постъпи по банкова сметка на съдебния изпълнител с цел погасяване на вземането му. Именно във връзка с това негово искане по изпълнително дело № 186/2021 г. ЧСИ И. Х. била отправила молба до ВКС в горния смисъл. На 02.03.2022 г. по делото е постъпило искане и от ЧСИ И. Х., с рег. № 879 на КЧСИ, за превеждане на внесената по сметка на ВКС от „Технострой –Инженеринг 99“ АД парична сума в размер на 361 549.02 лв. по сметката на съдебния изпълнител за погасяване на задължението на дружеството по изпълнително дело № 186/2021 г., образувано по описа на съдебния изпълнител. В искането е отразено, че изпълнителното дело е образувано за принудително събиране на присъдените с решение № 17 от 08.07.2020 г. по т.д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол вземания на Д. Д. Д. от „Технострой –Инженеринг 99“ АД и, че внесената по сметка на ВКС парична сума ще послужи за удовлетворяване на тези вземания. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, взе предвид следното: С определение № 101 от 05.03.2021 г. по ч.т.д. № 462/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о. е спряно изпълнението на въззивно решение № 84 от 14.01.2021 г. по в.т.д. № 179/2020 г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 17 от 08.07.2020 г. по т.д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което на основание чл. 221, т. 5 ТЗ е осъдено „Технострой – Инженеринг 99“ АД да заплати на Д. Д. Д. следните суми: сумата от 260 000 лв., представляваща неплатено брутно възнаграждение, в качеството му на член на съвета на директорите, за периода 01.06.2016 г. – 31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 55 072.49 лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода 01.06.2016 г. – 31.05.2018 г.; сумата от 43 079.40 лв., представляваща неплатено брутно възнаграждение, в качеството му на изпълнителен директор на дружеството за периода: 01.10.2016 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 3 442.13 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2016 г. – 31.12.2018 г. С определение № 87 от 18.02.2022 г. по т.д. № 875/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение № 84 от 14.01.2021 г. по в.т.д. № 179/2020 г. на Бургаски апелативен съд. Съдът констатира, че са постъпили удостоверение и уведомление от ЧСИ И. Х., с рег. № 879 на КЧСИ, по изпълнително дело № 186/2021 г. по неин опис, с които се удостоверява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Д. Д. Д. срещу длъжника „Технострой – Инженеринг 99“ АД на основание изпълнителен лист, издаден по т.д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол. Удостоверено е също, че сочената от акционерното дружество в молбата му от 24.02.2022 г. банкова сметка е с титуляр съдебният изпълнител и преводът по нея ще послужи за погасяване задължението на длъжника по изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Когато въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване или по реда на чл. 293 ГПК влезе в сила, внесената сума подлежи на връщане, когато по делото има данни, че вземането е надлежно изпълнено, тъй като основното предназначение на внесената сума е да обезпечи изпълнението на присъденото вземане. В случая, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което внесеното от „Технострой – Инженеринг 99“ АД обезпечение в размер от 361 549.02 лв. следва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение – за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение (в този смисъл са разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид гореизложеното, искането за освобождаване на обезпечението и превеждането на сумата по специалната банкова сметка на ЧСИ И. Х. за удовлетворяване на взискателя Д. Д. Д. се явява основателно. Производството по делото е приключило с определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, като не е допуснато до касация решението на въззивния съд, с което е потвърдено в цялост първоинстанционното решение, с което „Технострой – Инженеринг 99“ АД е осъдено да заплати на Д. Д. Д. суми, чийто сбор е равен на внесената като обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума. Към настоящия момент не съществуват процесуални пречки сумата, внесена в залог по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК, да бъде преведена по сметката на ЧСИ за погасяване на дълга на ответника „Технострой – Инженеринг 99“ АД към ищеца и взискател по изпълнителното дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение