Решение № 8863 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2017 г.

Решение № 8863 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Г. л." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: О. К., с. Б., ул. "Р." №..., вх. ..., представлявано от управителя К. Д. П., подадена чрез пълномощник - адвокат И. Й. против решение № 22/9.01.2017 г., постановено по административно дело № 2670/2016 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 241401892/27.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 1172/25.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., в частта за допълнително начисления ДДС в общ размер на 8 097,68 лева и съответните лихви по 40 броя фактури, издадени от Държавно горско стопанство "Г.". От изложените в касационната жалба доводи се извличат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил правните си изводи със събраните по делото доказателства и по-конкретно с липсата на превозни билети, които са единствените документи, доказващи получаването и транспортирането на дървесината. Според касатора се касае за родово - определени вещи, за които важи разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като в случая не била доказана доставката на тези вещи. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт в съответната част. От странна на ответника по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., чрез главен юрисконсулт Г. К. е постъпило писмено становище по съществото на спора, моли се оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер по 735 лева. На проведеното по делото съдебно заседание, представители на касационния жалбоподател и на ответника, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като обосновано и постановено в съответствие с приложимия материален закон. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното производство, приключило с оспореното решение е второ по ред, след връщане на делото от Върховния административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съдебният състав е следвало да извърши преценка за законосъобразност на ревизионния акт в частта, с която в тежест на "Г. л." ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 8 097,68 лева и съответните лихви за доставките по 40 броя фактури, издадени от ДГС "Г.". Основния спор е бил свързан с установяване на обстоятелството дали доставките по тези фактури с предмет "широколистни дърва и трупи за бичене" са реално осъществени, респективно налице ли е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи в резултат на неосчетоводяване на фактурите и неотразяването им в регистрите по ЗДДС от страна на ревизираното дружество. Съдът е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства, а именно: транспортните бюлетини, приходните касови ордери, приемо-предавателните протоколи за сеч и извоз, подписани от ДГС "Г." и "Г. л." ЕООД, дървесината по които евентуално е станала обект на продажба на дружеството. Тези доказателства е следвало да бъдат обсъдени наред с отразяването на доставките в счетоводството на ДГС "Г.", след което да се направи извод налице ли са реално осъществени доставки или не. Установено е, че основната стопанска дейност на ревизираното дружество през 2010 г. се състои в извършване на сеч, извоз, превоз на дървесина, прочистване и укрепване на горски терени, рампиране и покупко-продажба на дървен материал. В хода на проведеното ревизионно производство, приходните органи са установили 40 броя фактури, издадени от Държавно горско стопанство "Г.", които не са намерили отражение в дневниците за покупки и продажби, справките - декларации по ЗДДС и в счетоводството на "Г. л." ЕООД. Тъй като към края на периода не са констатирани липси на стоки от категорията на процесните, е направен извод, че същите са станали обект на последваща продажба, приходите от които е укрит, съответно дължимият ДДС не е начислен. При тези факти е прието наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, след което приходните органи са преминали към провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Размерът на неосчетоводените приходи е изчислен, като към отчетната стойност на дървата и трупите, посочена във всяка фактура, е прибавена декларираната от лицето надценка от 10 %, така, че приходът от неосчетоводените фактури от доставчика ДГС "Г." е установен в общ размер на 24 000,43 лева. С ревизионния акт допълнително е начислен ДДС, като разлика между установения при ревизията дължим ДДС по периоди и начисления от ревизираното лице. Настоящият съдебен състав намира, че Административен съд - П. е извършил обстоен анализ на всички събрани доказателства, след което е установил относимите за спора факти и е достигнал до правилния извод за реално извършване на доставките по процесните фактури, издадени от ДГС "Г.", което го е мотивирало да отхвърли жалбата против ревизионния акт, в тази му част. Неправилно се твърди от касатора, че единствено наличието на превозни билети доказва реалното предаване на дървесината на купувача. Предаването в случая е установено чрез представените още в хода на ревизионното производство приемо-предавателни протоколи за предаване на дървесина по чл. 80, ал. 2, т. 2 ППЗГ, които са подписани както от представител на ДГС "Г.", така и от законния представител на "Г. л." ЕООД. Тези протоколи са съставени въз основа на сключен между страните Договор № 76/23.11.2009 г. за възлагане добив на дървесина в отдел 93 "с" от Държавния горски фонд - обект № 959, съгласно който ревизираното дружество е извършило сеч на дървесина в този обект, почистване на сечището, извоза, разкрояването и рампиране на добитата дървесината до временен склад. Към договора е подписана План - сметка за предоставяне на услугата сеч, извоз и продажба на добитата дървесина от склад, съгласно чл. 80, ал. 2, т. 2 ППЗГ и чл. 87"п" ППЗГ за обект № 959, отдел 93 "с". Посочените разпоредби от ППЗГ, регламентират, че един от начините за възмездно ползване на дървесина е чрез едновременно възлагане на добива и на продажбата на добитата дървесина от временен склад на определен по съответния ред изпълнител, който в случая за обект № 959, отдел 93 "с", е "Г. л." ЕООД. Действително в сключения договор и в подписаните приемо-предавателни протоколи не е разписано изрично, че дружеството, което добива и извозва дървесината до временен склад, след това я закупува, но тази клауза следва от разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 2 ППЗГ, която е изрично посочена както в протоколите, така и в план-сметката. И докато в план-сметката към сключения договор е посочена дървесина на прогнозни количества, то в двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи, подробно са посочени и индивидуализирани по вид, сортимент и количество добитите широколистни дърва и строителна дървесина. Част от тези количества са закупени от дружеството, което ги е добило, за което свидетелстват издадените от ДГС "Г." фактури, приходни касови ордери и транспортни бюлетини. Следва да се отбележи, че към всяка от процесните фактури е издаден и транспортен бюлетин за отчитане продажбата на обла дървесина от временен склад на ДГС "Г.", в който бюлетин е посочен отделът, от който е добита закупената дървесина, а именно - отдел 93 "с", обект № 959. Освен това, дървесината, предмет на фактурите по вид и сортимент, съвпада с тази, която действително е добита и извозена до временен склад, съгласно приемо-предавателните протоколи. Липсата на превозни билети се дължи на обективна причина, а именно на обстоятелството, че е изтекъл законоустановения срок за съхраняването им, разписан в чл. 15, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Независимо от това, всички събрани по делото доказателства, преценени в съвкупност и съобразени с разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 2 ППЗГ и със счетоводното отразяване при доставчика на спорните продажби, води до извода за тяхната реалност. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие с материален закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, съобразно материалния интерес на спора. За осъщественото представителство от юрисконсулт пред първоинстанционния съд при първоначалното и повторно разглеждане на делото се дължи възнаграждение в общ размер на 1 470 лева - по 735 лева за всяка инстанция. Пред двете върховни инстанции, юрисконсулт не се е явил на проведените открити съдебни заседания, поради което посочената сума следва да се редуцира на 1 102,50 лева, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно общо дължимото юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди, е в общ размер на 2 572,50 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение