Определение № 197 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 883/2017 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК по молбата на В. И. Г. /С./ от [населено място] за отмяна на определението на Варненския окръжен съд от 11.VІІ.2016г. по гр.д. №1229/2016г. /виж и уточненията в тази връзка, направени с молби вх. № 792/12.І.2017г. и вх. № 2980/01.ІІ.2017г./. Молбата е основана на твърдения за нарушаване на процедурата по призоваването /чл.47 ал.1 вр. с ал.3 ГПК/ на молителката в производството по изп.д. № 20127190400632 на ЧСИ С. Я. рег. № 719, което било образувано срещу нея и бившия й съпруг С. С. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по договорна ипотека, учредена от двамата като длъжници по договор за кредит и ипотекарни гаранти с [фирма], и издаден въз основа на нея изпълнителен лист – не й били редовно връчвани съобщения, с изключение на връченото й такова за извършване на 22.ІІІ.2016г. на повторен въвод, както и за нарушаване на процедурата по публичната продан, въпреки което в края на 2013г. било съставено постановление за възлагане, за което отново не била уведомена. Като ново писмено доказателство, с което молителката е уведомена за констатираните при извършена проверка по изпълнителното дело нарушения – невръчване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, неуведомяването на молителката като съпруга-недлъжник за предприетите действия относно имот съпружеска имуществена общност, се сочи и се представя писмо на Министерство на правосъдието от 21.Х.2016г. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] София в отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК е заел становище за нейната недопустимост – с атакуваното определение е разрешен процесуален въпрос, а не спор за материално право между страните, при което то не попада сред актовете, подлежащи на отмяна, молбата не съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, а и представеното писмо от Министерство на правосъдието не е от категорията писмени доказателства от съществено значение за делото, което не би могло да бъде известно на страната при решаване на делото или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Във връзка с твърдението за допуснати в изпълнителното производство процесуални нарушения се сочи, че тези оплаквания са били предмет на производство по чл.422 ГПК по т.д. № 705/2015г. на В., при което с молбата за отмяна се цели преразглеждане на спора. За да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, ВКС на РБ съобрази следното: С определението от 11.VІІ.2016г. по гр.д. № 1229/2016г., потвърдено с определение на АС Варна от 08.ХІІ.2016г. по ч.гр.д. № 603/2016г., е прекратено производството по жалбата на В. Г. срещу извършения на 22.03.2016г. по посоченото изпълнително дело въвод във владение на взискателя-купувач [фирма] върху подробно индивидуализиран недвижим имот, ипотекиран от длъжниците С. С. и В. С. в негова полза, възложен му след извършена публична продан с влязло в сила на 20.ХІ.2013г. постановление за възлагане. Взето е предвид, че длъжниците са предали доброволно владението на имота на купувача с протокол от 29.V.2014г., както и че на 17.06.2014г. Банката го предала на длъжниците – наематели. На 09.ХІІ.2016г. [фирма] поискала съдебният изпълнител да я въведе във владение на възложения й на публична продан имот на основание чл.498 ГПК, което е сторено с протокол от 22.03.2016г. чрез отнемането му от молителката. Съдът е приел, че ГПК предвижда възможност за обжалване на само изчерпателно визирани в закона действия на съдебния изпълнител – в чл.435, чл.463 и чл.527 ал.4 ГПК. В случая въводът е осъществен въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на основание чл.498 ал.2 ГПК, предвиждащ извършване на въвод срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. С. не разполага с право на жалба в качеството на длъжник, а тя не е и трето в изпълнителното производство лице – твърдението й е, че е държател на имота и държането е получила след постановлението за възлагане, като не е поддържала твърдение, че владее имота преди предявяване на иска, за да обоснове приложението на чл.435 ал.5 ГПК. Освен това в случая се касае за принудително изпълнение на парично задължение, а не предаване на вещ, като въводът е по чл.498 ГПК, а не по чл.522 ГПК. ВКС намира, че молбата за отмяна е недопустима. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, разрешаващи спорно материално право между страните със сила на пресъдено нещо, при наличие на някое от изчерпателно посочени в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания. Атакуваният в настоящото производство съдебен акт не може да бъде приравнен по правни последици към такива подлежащи на отмяна актове. С него не е дадено разрешение на материално правоотношение между страните, а е разрешен процесуалноправен въпрос относно допустимостта на жалбата на Г. срещу извършения въвод във владение, обоснована единствено с твърдението й, че държала имота на законно основание, възникнало след публичната му продан и доброволното му предаване /от двамата длъжници/ на взискателя-купувач на 29.V.2014г., а именно – сключен между страните по изпълнителното дело на 17.VІ.2014г. договор за наем. Следва да се посочи и че молбата за отмяна е основана само на твърдения за допуснати процесуални нарушения в изпълнителното производство до преди въвода, включително и невръчването на съобщение за постановлението за възлагане /като изрично се сочи, че съобщение за въвода е било редовно връчено/, които са неотносими към производството по гр.д. № 1229/2016г. и постановения във връзка с нея атакуван сега съдебен акт, а не е предмет на молбата искане за отмяна на влязлото в сила на 20.ХІ.2013г. постановление за възлагане. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,