Определение № 142 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6740/2014 г.

Постъпила е молба вх. № 2354/02.03.2016 г. от жалбоподателите Й. С. С. и Р. Т. С., чрез адв.И. М. за освобождаване на внесената по сметка на ВКС сума от 7876.04 лв. за обезпечение съобразно определение № 407/01.12.2014 г. по настоящото дело. В молбата се сочи, че са образувани две изпълнителни дела – едното по искане на [фирма] № 20148440402224 по описа на ЧСИ С. Я. и друго по искане на молителите № 764/2014 г. на ЧСИ О. М.. Сочат също, че по делото на ЧСИ О. М. е постъпила цялата сума, дължима на молителите според решението на Софийски градски съд и разноските по съдебното изпълнение в размер от 15 355.70 лв., която сума е платена от търговското дружество. Твърдят, че ЧСИ С. Я. продължава да удържа суми от молителите без да ги превежда на взискателя, че е необходимо да се направи прихващане, след което от сумата при ЧСИ О. М., която е запорирана от ЧСИ Ст.Я. до размера на вземането на [фирма] да се преведе по сметка на последния присъденото в полза на дружеството и разликата да се изплати на молителите. Твърдят, че делото по взаимното погасяване на двете насрещни вземания е при двамата съдебни изпълнители, които не бързат с приключването на образуваните при тях дела. Искането е за освобождаване на внесената гаранция, поради наличие на предпоставките за това. Към молбата са приложени три броя платежни нареждания за изплатени суми от [фирма] по сметка на ЧСИ О. М.. С молба вх. № 3767/07.04.2016 г. молителите са заявили искане сумата да се преведе по сметка на Р. Т. С. в „Т. б. Д” /Д б./. Върховният касационен съд като прецени доводите на молителите и доказателствата по делото намира, че молбата е частично основателна по следните съображения: С определение № 407/01.12.2014 г., постановено по гр.дело № 6740/2014 г. на ВКС, IV г.о. на основание чл.282,ал.2,т.1 ГПК е спряно изпълнението на решение № 3681/26.05.2014 г. по гр.дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която са осъдени Й. С. С. и Р. Т. С. да заплатят на основание чл.61,ал.1 ЗЗД на [фирма] по 3938.02 лв., представляваща вземане за сторени разходи за извършени от [фирма] подобрения в периода 2007-2009 г. в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], заедно със законната лихва върху сумата от 25.07.2011 г. до погасяване на задължението. Видно от приложеното по делото преводно нареждане от 01.12.2014 г. по сметка на ВКС е постъпила сумата 7 876.04 лв., внесена от молителите, чрез адв.пълномощника. Съгласно разпоредбите на чл.282,ал.5 ГПК когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. С решение № 385/08.02.2016 г. постановено по гр.дело № 6740/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е отменено въззивно решение № 3681/26.05.2014 г. по в.гр.дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решението от 04.03.2013 г. по гр. дело № 15556/2011 г. на Софийски районен съд в отхвърлената част на предявения от [фирма] срещу молителите насрещен иск с правно основание чл.61,ал.1 ЗЗД за сумата 7 876.04 лв. и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на молителите разноски по делото над сумата 1747.54 лв. и вместо отменената част предявеният иск срещу Й. и Р. С. с правно основание чл.61,ал.1 ЗЗД е уважен за по 3 938.02 лв. – общо за 7876.04 лв., и в тежест на молителите са присъдени 1677.78 лв. разноски, а търговското дружество е осъдено да заплати на молителите 403.97 лв. разноски за въззивната инстанция. Вместо отменената част Й. и Р. С. са осъдени да заплатят на основание чл.59,ал.1 ЗЗД на [фирма] по 2925 лв./общо 5850 лв./, заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане и са отхвърлени всеки от исковете до пълния размер на сумата до 3 938.02 лв. ведно със законната лихва от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски. Като взема предвид разпоредбите на чл.282,ал.5 ГПК съдът преценява, че следва да се освободи сумата 2026.04 лв./разликата от 5850 общо за двамата молители до 7 876.04 лв./, за която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД срещу молителите. В останалата част искането е неоснователно и молбата за тази част следва да се остави без уважение. В настоящото производство не следва да се обсъждат твърденията на молителите за прихващане на суми, предмет на принудително изпълнение по образувани срещу тях и [фирма] изпълнителни дела. Тези твърдения следва да се заявят по съответното изпълнително дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение