Определение № 1557 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1783/2024 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1, вр. чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Образувано е по молба на С. Б. Б. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение №745 от 08.02.2024 г. по гр.д.№10005/2022 г. на СГС, поради противоречието му с влязлото в сила решение от 20.04.2022 г. по гр.д.№12318/2020 г. на СГС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно дадените в т.5 на ТР по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, разяснения, фактическият състав на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че, противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая влезлите в сила съдебни решения, противоречието между които според молителя представлява основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, са постановени по дела с различен предмет – по гр.д.№10005/2022 г. на СГС е разгледан предявен от М. Г. против ЗД „Евроинс“ АД иск по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди върху собствения й автомобил „Фолксваген“ при ПТП, настъпило по вина на С. Б. (конституиран като трето лице помагач на страната на ответника), чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател, а по гр.д.№10005/2022 г. на СГС е разгледан иска по чл.45 ЗЗД предявен от С. Б. срещу М. Г. за имуществените вреди, върху собствения му лек автомобил „Тойота“ настъпили при същото ПТП от противоправните действия на М. Г.. Различни са както претендираните вземания, така и основанията на които се претендират, респективно различни са правопораждащите им факти – непозволени увреждания, осъществени от различни лица, носещи отговорност за различни имуществени вреди. С оглед изложеното, твърденията за наличие на посоченото основание не се явяват надлежни, а молбата за отмяна е недопустима и следва се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение